Цветя, Дом и Градина : Новини

Цветя, Дом и Градина : Новини http://cvetq.eu/ Всички цветя на едно място bg-BG Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.Copyright © 2012 cvetq.eu. Всички права запазени. deki@nospam.com (gradinar) deki@nospam.com (gradinar) Sat, 11 Jul 2026 22:56:32 +0300 Sat, 11 Jul 2026 22:56:32 +0300 http://backend.userland.com/rss e107 (http://e107.org) hourly 1 60 Цветя, Дом и Градина : Новини http://cvetq.eu/e107_images/button.png http://cvetq.eu/ 88 31 Всички цветя на едно място Първото орхидеено общество у нас бе основано във Варна http://cvetq.eu/news.php?item.54.9

Първото орхидеено общество в България бе учредено при огромен интерес в Арт-салона на Радио Варна. То се учредява по идея на Крум Сотиров - експерт по орхидеите, получил образование в Кралската Ботаническа градина Кю в Лондон и международен лектор. Той изнесе лекция за невероятния свят на орхидеите и отговори на десетки въпроси, с които го засипаха почитателите на красивите цветя.

„Изнасял съм много лекции в САЩ и Канада и познавам отблизо работата на орхидеените общества там. Радвам се, че в родния ми град Варна има такъв голям интерес и се отзоваха толкова хора, за да направим наша организация и тук", каза Крум Сотиров. За учредяването дойдоха ентусиасти от Балчик и Добрич. В плановете на обществото е да приобщи и почитатели от цялата страна.

Учредителната сбирка завърши с томбола, на която петима късметлии се сдобиха с интересни видове.

Колекционерите на орхидеи тепърва ще учат от специалисти как да накарат любимото си цвете да цъфне или да отгледат екзотичен вид. В природата съществуват 26 000 вида орхидеи и близо 500 000 хибриди, създадени от човека. Обществото е начин почитателите да разширят познанията си, да се научат на практически умения и да се сдобият с рядък вид, какъвто няма масово по магазините.

В календара на Първото орхидеено общество е включено и голямо годишно изложение, на което като лектори ще бъдат поканени ботанисти и познавачи на орхидеите и вносители на цветя. Обществото има своя страница във фейсбук Orchid Plants, а скоро ще има и свой сайт.

]]> ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ gradinar Sun, 29 Nov 2015 14:14:50 +0200 http://cvetq.eu/news.php?item.54.9 Как да си направим собствени ароматизатори http://cvetq.eu/news.php?item.53.9

Предлагаме ви 5 идеи, с помощта на които домът ви да заухае на лято. Цитруси, лавандула, букет свежи светя - зависи кой е любимият ви аромат. Вижте рецепти за летни аромати за дома.

Цитрусов ароматизатор
Трябват ви 2 лимона, 2 лайма, 1 портокал, 1ч.ч. сок от ананас и няколко капки екстракт от кокосово масло. След като нарежете плодовете на кръгчета, сложете ги в тенджера или дълбок тиган, залейте ги със сока и включете котлона на по-слаба степен. Изчакайте, докато течността изври - то това време домът ви вече ще ухае на цитруси. Може да използвате плодовете няколко пъти.

Ароматизатор за гардероба
От стара блуза с флорални мотиви или пастелен цвят изрежете две парчета плат във формата на цвете. Пришийте ги едно към друго с помощта на панделка, като внимавате да оставите в горната част отвор. След това напълнете с розови пъпки и завържете панделката.

Ароматизатор за килима
Колкото и да обирате с прахосмукачката и да поддържате дома чист, килимът попива неприятните аромати на чорапите. елиминирайте този проблем като го поръсите със смес от стрити лавандулови цветчета, листа от розмарин, дафинов лист и сода бикарбонат. Оставете няколко часа, докато материята попие ароматите, и след това минете с прахосмукачка.

Гелообразен ароматизатор
За него ви трябват един пакет желатин, 3/4ч.ч. вода, 1/4ч.ч. водка или спирт, 15 капки плодова есенция и по желание сладкарска боя. Сложете водата в тенджера да заври и след това изсипете пакета желатин. След като стане готов, изчакайте леко да се охлади, сипете го в стъклен буркан и го залейте с водката и етеричното масло. После го прехвърлете в хладилника, докато стегне.

Ароматни блокчета
За тях ви трябват 1/2ч.ч. вода и 2ч.ч. сода. Разбъркайте двете съставки, докато се получи паста, и след това ги прехвърлете във формички за мъфини, които пълните по 1/4. Печете сместа във фурна за 20 мин. на 350 градуса. След това върху всяка формичка капнете по 3-4 капки етерично масло и поръсете с цветни листа от роза или карамфил.

]]>

]]> ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ gradinar Mon, 23 Nov 2015 13:57:51 +0200 http://cvetq.eu/news.php?item.53.9 Цветя които подобряват съня http://cvetq.eu/news.php?item.52.9

Едната група упойва с аромата, другата действа като филтър - рециклира въздуха.

Пословицата, че утрото е по-мъдро от вечерта, има чисто физиологично обяснение. Работим по-добре, чувстваме се по-комфортно и вземаме по-умни решения, когато сме спали добре през нощта.

Независимо от това колко човек обича лятото, сегашната гореща вълна ни идва в повече. Освен че създава всевъзможни проблеми и неудобства през деня, жегата ни лишава от нощна почивка.

Идеалната температура за спане е 16-18 градуса - трудна цел в напечените от слънцето сгради, ако по една или друга причина не се използва климатик.

Когато ни е топло, заспиваме по-трудно, а дори и след това се будим често и почивката е непълноценна. Дължи се на биологичния код, по който сме програмирани. Когато се стъмни и телата ни започнат да се настройват за сън, температурата на тялото се понижава и остава по-ниска през различните етапи на съня. А когато се събудим, отново тръгва към горната граница на нормата, за да достигне най-високите си стойности към 16-18 часа.

Но ако вечер околната температура е по-висока от нормалната, както тези дни, организмът трябва да полага допълнителни и по-продължителни усилия да понижи вътрешните ни градуси.

Това е причината за трудното заспиване и неспокойното мятане в леглото, преди навън да се позахлади. Така оставаме с няколко часа сън и на сутринта нищо не ни спорѝ. А ни чака нов жежък ден.

Всяко семейство си е отработило свои методи за охлаждане на дома според навиците и възможностите си. Но има един евтин, лесен и неочакван начин да си намерим съюзници за по-добър сън в горещините. Като сложим в спалните цветя, които имат отпускащ ефект.

Според последните класации на ботаниците първото място като “сънотворно” държи жасминът.

Според проучване на католическия университет във Вирджиния, САЩ, излъчваните от цветето вещества отпускат, намаляват тревожността и подобряват съня, а преспалите в близост до саксия с жасмин се събуждат в добро настроение.

Лавандулата е използвана от древността като лек за безсъние и тревожност. Изследователите са категорични, че вдишването на аромата, който излъчват цветовете, отключва седативни (отпускащи) ефекти. Неслучайно етеричните масла от растението присъстват в най-много козметични и спа средства от сериите за релакс.

Гарденията има способността да приспива почти колкото специализираните за тази цел таблетки с по-меко действие. Немско проучване разкри неотдавна, че красивото цвете упражнява върху опитни мишки ефекти, сходни с тези на невротрансмитер, специализиран в задействането на механизма на дрямката. Според учените ефектите върху хората са сходни и затова цветето е сред фаворитите за спалня.

Един типичен природен лечител, използван не само от народната медицина, но и от фармацията - алоето, чисти въздуха, като неутрализира много от остатъчните химикали от почистването на дома, и така ни осигурява повече кислород.

Затова си е спечелило авторитета на зелен филтър, който създава край себе си зона на комфорт и отпускане - основни фактори за сън. Ако отровите са много, по алоето избиват кафяви петна. Тази особеност на го прави жив ориентир за чистотата на въздуха в дома.

Подобна роля има и червената драцена, която обезврежда токсини като ксилол и трихлоретилен, които се срещат в много препарати за почистване. Част от вредните вещества остават по повърхностите в стаята и след това си хвърчат из въздуха. Още по-интензивно ги вдишваме в горещините, когато въздухът се пресушава и дишаме тежко и дълбоко, а те натоварват допълнително организма. Вещества, излъчвани от листата на червената драцена, улавят агресорите и с чистия въздух косвено улесняват съня.

Източник: 24 Часа

]]> ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ gradinar Sat, 18 Jul 2015 18:25:46 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.52.9 Книфофия, тритома - Kniphofia http://cvetq.eu/news.php?item.51.10

Името на Книфофията идва от ботаника Йохан Книфоф. Другото и име е Тритома. Книфофията произхожда от остров Мадагаскар, Централна и Южна Африка. Това цвете има около 70-80 вида.

Книфофията е многогодишен цъфтящ храст, който в нормални условия достига от 50 сантиметра до 130 сантиметра. На прима виста вниманието ни е насочено към листата му, които имат тръбеста и мечовидна форма и са доста удължени. Формата им е триъгълна. Цветовете на Книфофията цъфтят в червено или жълто, но има случай когато те са с два цвята - оранжеви в горната си част и жълти в долната. Книфофията цъфти в периода от началото на месец юли до края на месец август. Големината на съцветията понякога достига и до 25 сантиметра. Корените на Книфофията (тритомата) са жълти месести, дебели и правят тръстикови фуги.

Отглеждане на Книфофия:

Място на Книфофия:
Това растение е много топлолюбиво. Книфофията вирее на топло и светло място. Гледайте мястото да е добре защитено от течения и ветрове.

Темтература за Книфофията:
Книфофията вирее добре при температури на въздуха от 23 до 30 градуса. Имайте в предвид, че Книфофията не обича и не издържа на големи застудявания. Ако има люта зима може да не оживее.

Влажност на Книфофията:
Книфофията много обича влажни места. За това и намерете място с по-голяма влажност като например течаща вода или наличие на подпочвени води. Това ще доведе до обилен и красив цъфтеж на растението.

Поливане на Книфофията:
Книфофията трябва да се полива обилно. Тя обича много вода и това допринася за добрия и растеж.

Торене на Книфофия:
През пролетния сезон в периода от април до юни трябва да наторявате Книфофията само и единствено с минерални торове. През останалото време се тори по-умерено отново с минерални торове.

Почва на Книфофията:
При отглеждането на Книфофия е необходимо пръстта да бъде въздухопропусклива и влагопропусклива. Това допринася корените и да не загниват лесно и растението да не загине. Също така е необходимо и почвата да е богата на хумус, минерали и добре дренирана. Така през зимата Книфофията няма да задържа влага и да загнива.

Болести и вредители по Книфофията:
Книфофиите са доста устойчиви на болести и вредители. Друго хубаво качество е, че се възтановяват невероятно бързо от евентуално лечение.

Презимуване на Книфофията:
В края на есентта или около средата и края на месец октомври е необходимо да покриете растението със слама и шума. По този начин ще го предпазите през студените зимни месеци. Необходимо е да оставите една трета от листата неподрязани. Така те ще предпазват допълнително корена.

Размножаване на Книфофията:
Има два начина за размножаване на Книфофията:
1. Чрез разделяне на туфи.
2. Чрез семена.

Размножаване на Книфофия чрез разделяне на туфи:
Не размножавайте растението по този начин през зимния сезон. Така Книфофията може да измръзне и растението да загине. Размножаването чрез разделяне на туфи се прави през пролетта от началото на април до средата на май. Можете да разделяте растение което на две, три или повече години. След разделянето на туфите ги засадете на място огрявано от слънцето и с по-висока влажност. Отделните туфи трябва да са на растояние една от друга 30 сантиметра. Засяват се на дълбочина 10 сантиметра.

Размножаване на Книфофия чрез семена:
Семената се засяват в периода от началото на Април до края на месец Юни.

Използване на Книфофията:
Освен да краси градината ви, Книфофията много често се използва за рязан цвят. Причината за това е невероятните и цветове.

Съвети на специалиста:
- добре е да почиствате загиналите и увяхнали цветове. Това окуражава цъфтенето.
- избягвайте да отглеждате това растение в група с други.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 09 Aug 2014 20:05:53 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.51.10 Маргаритка - Leucanthemum maximum http://cvetq.eu/news.php?item.50.10

Маргаритката е цвете от род Asteraceae. Води се и градинско и стайно цъфтящо многогодишно растение.

Наименованието на Маргаритката идва от Гърция или по-точно от гръцката дума използвана за Перла. Маргаритките са част от многобройното семейство Сложноцветни. Можете да видите и намерите Маргаритките в централните части на Европа и Средиземноморската част на Европа (Испания, Италия средиземноморските острови). Целия род на Маргаритката включва многогодишни тревисти растения и едногодишни тревисти растения с съцветия наподобаващи кошнички. Центъра на цвета на Маргаритката има кошничка с миниатюрни жълто златисти цветове. По периферията на цвета цветчетата са червени, розови и най-често бели. Размерите на цвета на Маргаритката достига от 1,5 сантиметра до 11 сантиметра. Понякога можете да видите маргаритки доста едри цветчета. Височината на цялото растение също варира от невзрачките 10 сантиметра до гиганските 65 сантиметра. Цъфтежа на маргаритката започва от средата и края на месец май и е до края на август, началото на септември месец. В семейството на Маргаритките може да намерите и малки дребосъчета които са на височина около 8-10 сантиметра и растат на пищни поляни.

Маргаритката е символ на чистота, радост, любовтта и невинност. Това е причината тя често да се подарява при сватби. Маргаритката е любимия гадател на влюбените (обича ме, не ме обича). Растението е било изключително популярно през Средновековието.

Близка до Маргаритката е така наречената Лятна Хризантема. Тя е многогодишно разтение с едри цветове които наподобяват тези на Маргаритката.

Отглеждане на Маргаритки:

Място на маргаритките:
Маргаритките обичат открити слънчеви места като големи ливади, поляни и пищни градини. Маргаритката обича да е добре огрявана от слънцето. Без проблем обаче понасят и леко сенчестите места.

Температура на Маргаритките:
Растението обича топлите места. За това се среща в главно в средиземноморския басейн. Може да го отглеждате до температура до 28 градуса и няма да му стане нищо. Маргаритките са студоустойчиви са. Листата и пъпките и без проблем се запазват под снега. Така, че спокойно могат да призимуват при нашите климатични условия. Ако я отглеждате в саксия през зимния период приберете маргаритките в помещение което е прохладно, но да няма силен студ. Поставете я до прозорец на слънце.

Влажност на Маргаритката:
Маргаритките предпочитат умерена влажност на въздуха.

Поливане на Маргаритката:
Поливането на Маргаритката трябва да е умерено, като не се допуска пръстта да подгизне. Това може да доведе до изгниване на корените. Поливайте растението умерено, като гледате да не засъхне почвата. Това не трябва да се допуска най-вече при сухо време и през летния сезон.

Торене на Маргаритката:
Маргаритката трябва периодично да се подхранва. За целта може използвате азотни торове.

Почва за Маргаритката:
Почвата за Маргаритката трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества. Друго изискване е да задържа продължително време влажност и да е с добри дренажни свойства. Може да използвате леки почви които са богати на хумус. Преди началото на цъфтежа или около края на април началото на месец май трябва да разрохате почвата около растенията. Отделно от това е необходимо периодично да се околопава и плеви около туфите по време на цялата вегетация.

Болести и вредители при Маргаритките:
Маргаритките са доста устойчиви на болести и вредители. Друго хубаво качество е, че се възтановяват невероятно бързо от евентуално лечение.

Подрязване на Маргаритките:
Когато настъпи есентта и цветовете на маргаритките са прецъфтели е необходимо да изрежете стъблата им до нивото на почвата. Така ще се запазят по-добре в зимния сезон. Добре е по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия. Това допринася до по-продължителен цъфтеж на маргаритката.

Размножаване на Маргаритка:
Можете да размножите Маргаритки по три основни начина:
- размножаване на маргаритка чрез резници
- размножаване на маргаритка чрез делене на растението
- размножаване на маргаритка посредством семена.

Размножаване на Маргаритки чрез делене на растението:
Използването на този начин на размножаване се използва най-вече когато искате да запазите даден сорт за вашата градина. Разделянето на възрастно растение чрез резници се извършва в средата и края на месец август или средата или края на месец април. Чрез това разделяне може да очаквате цъфтеж на маргаритката през втората година.

Размножаване на Маргаритки чрез резници:
Размножаването чрез резници се извършва в началото на летния сезон в месеците май или юни. Използвайте странични клонки на Маргаритката на които има по няколко листа. Поставете ги в почва която е рохкава и влажна.

Размножаване на Маргаритки чрез семена:
Това е най-лесния начин за размножаване на Маргаритките. Засаждането трябва да започне в началото на лятото (през месец май или юни) като използвате по-дребни саксиики (например кофички за мляко). Един два месеца след това засадете растенията на постоянното им място като гледате разтоянията между тях да бъдат оло 14-22 сантиметра. С този метод на размножаване на Маргаритките можете да очаквате цъфтеж на втората или третата година.

Някой видове Маргаритки:
- Leucanthemum vulgare
- Leucanthemum maximum
- Leucanthemum superbum

Съвети на специалиста:
- засаждайте маргаритките на слънчево място
- не преполивайте за да не загният
- през есеннта изрежете стъблата им до нивото на почвата
- по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Mon, 04 Aug 2014 16:27:17 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.50.10 Многоплодно магическо дърво с 40 различни плодове http://cvetq.eu/news.php?item.49.9

"Магическо" дърво ражда 40 различни плодове, сред които череши, праскови, кайсии, сливи, нектарини и др., съобщава в. "Дейли мейл".

През по-голямата част на годината многоплодните дървета изглеждат като останалите. Дойде ли време за цъфтеж, това се променя. Различните клони, даващи разнообразните плодове, цъфтят в различни цветове. А дървото сякаш става магическо. Идеята е на скулптора от университета в Сиракюз Сам ван Ейкън. Той започнал да експериментира като присажда пъпки или резници от различни овошки към дървета. И постепенно добил голям опит.

"Първоначално това беше творение на изкуството. С разрастването на проекта обаче започнах да виждам многото плюсове - запазване на разнообразните видове плодове", разказа пред изданието Ван Ейкън.

Сега такива хибридни дървета са засадени из много американски градове, сред които Санта Фе, Шорт Хилс, Луизвил, Паунд Ридж и др. Ван Ейкън е дарил 16 от своите творения на музеи, общински центрове и на частни колекционери из цялата територия на САЩ.

Вестник "24часа"

]]> ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ gradinar Mon, 28 Jul 2014 16:02:17 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.49.9 Пасифлора - Passiflora http://cvetq.eu/news.php?item.48.10

Пасифлората е дървесна лияна от семейство Пасифлорови, която в някой случай може да достигне до височина десет метра. Тя произхожда от тропиците и субтропиците на Америка. Някой от тези лияни са храстовидни, други се отглеждат в саксии, трети може да дадът плот, четвърти са катерливи. Пасифлората има около 520 вида, като най-често можете да срешнете така наречената Синя Пасифлора.

Името на Пасифлората идва от мисионерите от Испания. Името му идва от латинските думи passio и flos които означават съответно "страдание" и "цвете".

Цветовете на Пасифлората отрупват неимоверно много цялата лияна. Той е продължителен и пищен. Ако отглеждате правилно Пасифлората цветовете и може да достигнат до десет (10) сантиметра в диаметър. Тези цветове може да бъдат розови, бели, лилави, червени, сини и жълти. Пасифлората цъфти почти през всички сезони без зимата. Цъфтежа и започва началото на месец май и свършва края на месец септемви и началото на октомври.

Плодовете на част от Пасифлорите са ядливи. Обикновенно се предлагат като екзотичен десерт. Пример за това е маракуята.

Някой по изветни видове:
- Passiflora edulis - това е Пасифлора която има пурпурно бели цветове.
- Passiflora incarnata
- Passiflora holosericea
- Passiflora karwinskii
- Passiflora caerulea - това е Пасифлора която има синьо виолетови и бели цветове. Тази Пасифлора е една от най-студоустойчивите. Издържа на -15 градуса.
- Passiflora violacea - това е Пасифлора която има виолетови цветове.

Отглеждане на Пасифлора:

Място на Пасифлора:
Пасифлората е изключително светлолюбиво растение. При липса на слънце ефекта е че не цъфтят. Не засаждайте Пасифлора в сенчести и тъмни места. При засаждане на лиановиден сорт осигурете на растението добра опора за да се развива и увива. Така тя ще може да залавя мустачетата си за нея. Периодично формяйте лията спрямо вашите изисквания като насочвате клончетата и в исканата от вас посока. Внимателно гледайте Пасифлората да не е на течение. При отглеждане на вид който е за саксийно отглеждане от средата на пролетта до края на есентта поставете Пасифлората на светло място на вашата тераса или градина. Около обяд гледайте да бъде предпазена от обедното силно слънце. През зимата поставете растението на светло място. Температурата през този период е добре да бъде около 5-8 градуса. Проветрявайте помещението често. При лияните не е нужно зазимяване. Някой колеги ги подрязват през есента, а някой не. И при двата начина оцелява.

Температура при Пасифлората:
Както писахме по-горе мястото където е Пасифлората трябва да е светло и при максимална температура 25-28 градуса. Зимно време го отглеждайте при температура от 5-8 градуса.

Влажност на Пасифлората:
Пасифлората обича влагата. Причината за това е, че произхожда от тропиците и територии като Бразилия, Аржентина и Перу. За целта е желателно да пулверизирате листата с филтрирана вода. Така ще увеличите цъфтежа и благодата на растението.

Поливане на Пасифлора:
При растежа на растението е необходимо то да се полива обилно с вода която е мека. Гледайте да не се получава задържане на вода. През зимния период не необходимо да намалите поливането до минимум. Целта е да се полива толкова, колкото да не пресъхва почвата.

Торене на Пасифлора:
По време на растежа на Пасифлората е необходимо да торите всяка седмица. Използвайте тор със съдържание на амониева силитра и е добре да сложите и калиева тор за да има цъфтеж.

Почва за Пасифлората:
При отглеждането на Пасифлора е добре да ползвате почва за отглеждане на балконски цветя. При пресаждане на растението гледайте почвата която използвате да не е много плодородна. Ако е такава ще имате бърз растеж на Пасифлората, но без или с малко цветове.

Болести и вредители при Пасифлората:
Едни от най-често срещаните вредители по Пасифлората са Белите мухи, Щитоностните въшки, акарите и трипс. Често срещан проблем са и пожълтелите листа. Те се появяват когато има липса на хранителни вещества или сте преполивали растението.

Подрязване на Пасифлората:
Мъртвите и изгнили листа и части на Пасифлората трява да се подрязват, защото в противен случай може да умъртвите растението си. Подрязвайте Псифлората в периода от началото на март до средата на май.

Конкретни мерки които трябва да изпълните при презимуване на Пасифлора:
- приберете растението в суха туфа преди да е започнало застудяването (края на септември, началото на октомври).
- оставете Пасифлората при температура до 8 градуса.
- необходимо е да се полива по-рядко.
- редовно премахвайте изпадалите листа.
- през ранната пролет (края на март, началото на април) изрежете слабите стъбла и съкратете останалите.
- пресаждайте растението на всеки 2 години.

Пресаждане на Пасифлората:
При първите години е необходимо да извършване пресяване всяка година. Когато растението стане по-възрастно пресявайте го на две години. При пресяване използвайте силно хумостна почва с добавка пясък.

Размножаване на Пасифлората:
Можете да размножите Пасифлора по три начина:
- чрез семена
- чрез резници
- чрез разделяне на коренища.

Размножаване на Пасифлора чрез семена:
Размножаването на Пасифлора чрез семена се прави от началото на май до средата на месе юли. Тъй като семената на Пасифлората са доста твърди трябва да им изтъните обвивката с ръце или посредством накиване в разредени киселини или топла вода за един два дни. При накисване семената които потънат можете да ги засадите, а тези от повърхността ги изхвърлете (няма да дадът цвят). При този метод на размножаване трябва да сте доста търпеливи понеже растението цъфти след петата година от засаждането.

Размножаване на Пасифлората чрез резници:
Размножаването на Пасифлората чрез резници се прави посредством връхни резници. В периода от началото на месец февруари до края на месец април вкоренете в топъл пясък под стъкло изрязани връхни резници, които имат развити 2-3-4 листа. Темпратурата на въздуха и почвата трябва да е 21-24 градуса. Когато пуснат корени трябва да пресадите резниците в саксии с пръст съставена от пясък, тор и чимовка. По този начин за разлика от размножаване чрез семена ще имате цъфтеж още следващата година.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 26 Jul 2014 15:31:32 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.48.10 Сакъзче (висящо мушкато) - Pelargonium peltatum http://cvetq.eu/news.php?item.47.10

Едно от най-нежните и красиви цветя които можете да видите по българските балкони и веранди е Сакъзчето или още така нареченото висящо Мушкато. Това е едно невероятно цвете с прекрасни цветове. Сакъзчето (висящото мушкато) идва от крайбрежните райони на Южна и Централна Африка, където можете да го срешнете като провиснал храст с месести листа и прекрасни розовочервени цветове. Около 18 век то е пренесено в Европа. Към момента по българските домове можете да намерите полувисящи и висящи сакъзчета със всякакви цветове. Някои от тях имат месести листа. Можете да намерите и такива които са стъпаловидно висящи с много цветове и имат свойството да се самопочистват.

Както казахме по-горе сакъзчетата се отглеждат предимно по тераси, градини и балкони. Можете да ги видите и при вертикално озеленяване. Цветовете на Сакъзчето варират от розови, червени, лилави до прекрасни преплитащи се цветове в бялорозово и бялочервено. Цъфти от април до септември.

Отглеждане на сакъзчето:

Място за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето (висящото мушкато) трябва да го поставите на полусенчесто или слънчево място, но за да се радвате на обилен цъфтеж е необходимо то да бъде на възможно най-слънчевото място в градината или на балкона. Можете да го поставите на място където утрините са влажни и хладни, но след това има обилно слънце. Зимата прибирайте сакъзчето в къщи и така можете да му осигурите цъфтеж в зимните студове.

Почва за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето използвайте глинесто-хумусна градинска почва. Внимавайте позвата трябва да пропусклива. Добре е да използвате следната пропорция: Оборски тор | Градинска пръст | Перлит | Пясък - в съотношение съответно 1:2:1:1. Това е най-добрия и оптимален вариянт на субптрат при отглеждането на сакъзчета.

Поливане на сакъзчето:
Когато сакъзчето израства е необходимо то да бъде поливано обилно, като се има в предвид недопускането на задържане на вода. След това поливайте умерено.

Влажност при сакъзчето:
Влажността при отглеждане на сакъзчета трябва да е умерена. Ако тя бъде повишена може да се появят различни гъбни болести като например мани и изгниване на корените. Ако забележите вкоренявания по долната страна на листата това е сигурен признак за преовлажняване. За това спазвайте по-горе описаните правила за поливане.

Торене на сакъзчето:
За да имате обилен и постоянен цъфтеж на сакъзчето е необходимо редовно да го подхранвате с тор. Използвайте тор за цъфтящи балконски цветя. Може да използвате кристалон в съотношение 1-2 гр. на литар при всяко поливане. Сакъзчето трябва да се тори поне два пъти в месеца.

Болести и вредители при сакъзчетата:
Сакъзчетата са доста уязвими на болести и вредители. По тях се срещат бели мухи, сиво гниене, акари, литни въшки, белокрилки и мушкатово увехтяване. Борбата с болестите и вредителите извършвайте със препарати (инсектициди и хербициди) които можете да намерите във всяка селскостопанска аптека.

Засаждане на сакъзчето:
При засаждането на новозакупени сакъзчета спазвайте правилото те да са на около 20 сантиметра едно от друго. Така в голямо сандъче ще можете да засадите около 3-4 корена и ще получите невероятен ефект от цветове. Както писахме по-горе младите растения трябва да бъдат поливани по-обилно, но без задържане на вода. Ако младото сакъзче още няма разклонения, трябва да отрежете върха му и да оставите 5-6 възела от началото на стеблото. Така от там то ще започне да се разклонява и ще даде по-обилен цъфтеж.

Зазимяване и презимуване на сакъзчето:
При започване на застудяването в края на септември началото и средата на октомври е необходимо сакъжчетата да бъдат прибрани. Добре е да използвате помещение с добра слънчева светлина и с температура около 5-6 градуса. При прибирането на сакъзчетата гледайте листата им да не са мокри и тези които са увехнали или пожълтели да се отстранят. Ако има дълги филизи ги отстранете. Когато дойде пролетта през април май изнесете сакъзчетата отвън. Ако саксията е малка е необходимо да бъдат пресадени в по-голяма и също така да бъдат изрязани разклоненията. Обикновенно сакъзчетата цъфтят повече през втората година отколкото през първата. Така, че бъдете търпеливи и грижовни.
Добре е да споменем, че стъпаловидно висящите сортове е добре да презимуват като резници, като се поливат от време на време.

Размножаване на сакъзчета:
Размножаването на сакъзчетата се извършва в периода от месец август до края на месец март. Така наречените Ф-хибриди се размножават посредством семена в периода от месец декември до месец май при почвена температура от около 20 градуса.
Ако размножавате чрез резници имайте в предвид, че те много полесно се вкореняват в почвата отколкото във вода. При това размножаване спазвайте следните правила:
- вземете резници от майчино разтение, което е отгледано на слънчево място и няма болести и вредители по него.
- използвайте полувдървени части на сакъзчето.
- преди да ги набучите в почвата оставете резниците около 4 часа да им изсъхме изрязаното място,
- преди да ги набучите в пръста с остър нож направете кръст на дълбочина от около 0,5-1 сантиметър на отрязаното място. Така ще получите добро образуване на коренна система.
- не използвайте вкоренител. Коефицента на полезно действие е нисък :)
- добро решение за съдинки за размножаването е кофички от кисело мляко.
- след засаждането поставете саксийките в умерено топло до хладно помещение.
- поливайте оскъдно през зимата.
- в края на месец февруари преместете засадените резници в по-големи саксии и ги поставете в светло помещение и при по-висока температура.
- трябва да поддържате умерена влажност в почвата.

Съвети на специалиста:
- редовно отстранявайте прецъфтелите цветове;
- поливайте редовно при израстване и умерено при големи растения;
- не позволявайте задържането на вода. Това води до различни проблеми с болести и вредители.
- торете два пъти в месеца възрастните растения.

Някои сортове сакъзче:
- "Град Париж"
- "Огнена каскада"
- "Аметист"
- "Шугар бейби"
- "Мексиканка"

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Thu, 10 Jul 2014 13:05:04 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.47.10 Исмене - Ismene (Hymenocallis) Festalis http://cvetq.eu/news.php?item.46.10

Исменето произхожда от Южна Америка, Перу, Еквадор, Боливия и Африка. Това е многогодишно цвете от род луковични. Цветовете му са невероятно красиви и доставят радост на окото. Те са бели и са подобни на цветовете на нарциса и лилията. Това е причината и за другите му имена: перуански нарцис, летен нарцис, морски нарцис и паяковидна лилия. Цъфти в бял и жълт цвят в периода от месец май до месец септември. Подобно на красотата на цветовете, аромата му е невероятен. Исменето може да достигне до височина 50 см. Рязания цвят на Исмене издържа много във ваза.

Отглеждане:

Място:
Исмене обича слънчево и подветриво място. Не обича да бъде брулено от ветрове. Изберете му закътано слънчево място. Добре е да отглеждате цветето в саксии, понеже трудно призимува в нашите дворове. Така лесно ще мо зимата да го приберете в къщи.

Почва:
Почвата на Исмене трябва да е с добра въздухо и водо-пропускливост. Използвайте песъчлива почва.

Поливане:
Поливането трябва да бъде умерено. Гледайте обаче почвата да не остава суха. Не преполивайте! Осигурете добър дренаж на саксията за отичане на излишната вода.

Торене:
Торенето трябва да се извършва един път в месеца с торове богати на калии или с торове за луковични цветя. Може да използвате и торове за цъфтящи растения.

Зазимяване:
При първите признаци на застудяване трябва да приберете лукувиците на Исменето в къщи. Как става това. Внимателно откопавате луковиците, като гледате да оставите пръстта и коренчетата по тях. Трябва да отрежете стеблата почти до луковицата. Те се обръщат наопаки и ги държите на не много студено, сухо и проветриво място.

Засаждане:
През пролетта когато температурите достигнат 17-21 градуса засадете луковиците обратно в градината или саксията. Засаждането на луковоцоте трябва да се извършва на разтояние 25-35 см. една от друга. Не ги засаждате на дълбоко понеже ще излязат дребни цветове.

Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на луковици на 4 или 5 години. Диаметъра на луковица която да цъфти с хубав цвят трябва да бъде около 10-12 см.

Внимание: Лукувиците на Исмене са ОТРОВНИ! Пазате ги от деца!

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 01 Jun 2014 18:38:24 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.46.10 Болести, паразити и вредители по растенията и цветята http://cvetq.eu/news.php?item.45.9

Болести, паразити и вредители по растенията и цветята

За да намалите до минумима риска гъбични инфекции, паразити и прочее, добре е да поддържате мястото, където гледате растенията си чисто. Паднали листа, особено в комбинация с разлята вода са идеалната среда за развиване на бактериални и гъбични инфекции.

Добре ще е и да следите растенията си. При най-малкото съмнение отделете “заподозрения” настрана от другите саксии и продължете с наблюденията. Ако растението залинява без видима причина, проверете корените за паразити или за гниене. Ако такова е налице, изчистете доколкото в възможно корените от пръстта и пресадете в нова.

Силно Ви препоръчвам препарата Bio Kill. Около 7 лв в по-добрите зоомагазини. Безвреден за Вас, домашните ви любимци и цветята. Унищожава всички насекоми и аз го използвам отдавна за да пролетните нашествия на мравки в къщата. Нещо, с което дори специализирани препарати не се справиха. Единственото, на което Bio Kill вреди, са водните животни и растения, затова отнасяйте се отговорно!

По-надолу са изредени най-честите причини растенията ни да боледуват.

Щитоносна въшка – най-често срещания паразит! Насекомите са сиви или кафеникави и малки – около 2-3 мм. Пърият белег за зараза са белите топки пух върху растението. Това е средата, в която женските въшки снасят яйцата си. Насекомите отделят и капки захаросана течност, която помага за развитието на черна плесен.

Ако въшките са малко, може да пробвате да ги убиете с метилов алкохол, разстворен с във вода в съотношение 1:3. Проблема е че спирта може да нарани епидермиса на растението, ако е по-нежен. Другят вариант е инсектицид – консултирайте се в магазина какъв да използвате, но Ви съветвам да ползвате Bio Kill-a.

Коренови щитоносни въшки – тези обитават кореновата система и се хранят с нея. Могат да предизвикат гниене на растението. Признаците са същите – топчета бял пух, но в почвата, понякога и на дъното на саксията. За да се справите, поливайте растението с инсектицид веднъж седмично, в продължение на няколко седмици. Другия вариант е заедно със саксията да го накиснете във инсектицид, но след това трябва много внимателно да се погрижите за бързото изсъхване на почвата.

Като превантивна мярка, може да изпозвате счукани на прах топки нафталин, омесени с почвата, които отблъскат паразита, както и други насекоми. Внимавайте, тъй като химикалите в нафталина увреждат пласмасовите саксии!

Red spider mite (някой да го преведе, защото аз не го намерих в моите речници)

Някои растения от моята колекция бяха доскоро заразени с този паразит. Много е малък и за да се види, се налага да се използва силна лупа. Сигналът за тяхната поява са кафеникавите петънца по повърхността на растението – фактически ранички, където епидермисът е бил увреден. Може да се видят и паяжинки.

Отново се консултирайте в магазина какво да използвате. Ще трябва да пообяснявате малко повече, тъй като както стана ясно не знам как се превежда името на това нещо на български.

Пазете колекцията от мишки и от охлюви.

Има и други паразити, които не съм описал, но лека-полека ще разширявам тази статия. Ако Вие имате опит – споделете го и с удоволствие ще го добавя!

Източник: succulents.hit.bg

]]> ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ gradinar Tue, 24 Jul 2012 20:03:23 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.45.9 Банан - Musa http://cvetq.eu/news.php?item.44.11

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Musaceae (бананови)
Родина: Африка, Австралия

Изключително красиво декоративно растение с големи зелени листа и висящи по интересен начин съцветия. Впрочем, можете да очаквате сладките му плодове, както и предхождащия ги цъфтеж само в случай, че отглеждате растението в зимна градина.

Това, което прави този банан уникален в сравнение с другите не е толкова устойчивостта на корените му на ниски температури, а в способността им да издържат 5-6 месеца в покой без да загинат. Изпробвал съм и два други вида банани, които също са доста зимоустойчиви. Но те нямаха тази способност да издържат половин година в покой. Тези видове не оцеляха дори и след като покрих корените им с над 30 см. мулч, което гарантира, че почвата около тях няма да замръзне. Причината за това е, че кореновата им система не може да издържи 5-6 месеца без надземна листна маса, която да я снабдява с хранителни вещества. В резултат на това корените им загиват.

Място
Много светлина, а при по-старите растсния дори пряко слънчево греене. По възможност температурата на въздуха в помещението целогодишно следва да се поддържа между 20-23°С, но не бива да .пада под 12°С. Растението обича свеж въздух, но обезателно следва да се избягва течението.

Грижи
През лятото бананът се нуждае от вода в изобилие, по възможност мека, филтрирана. Бъдете внимателни, когато го поливате. Когато слънцето грее, върху големите листа на банана не бива да попадат капки вода. През периода на нарастване се тори през 14 дни. Съответно на фактора светлина през зимата се полива малко и не се тори.

Размножаване
Размножаването чрез странични и коренови издънки е много трудно. Най-добре е да го предоставите на градинар-специалист.

Съвет на градинаря
Бананът е доминиращо самотно растение.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 18:14:56 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.44.11 Бамбук - Bambusa aspera http://cvetq.eu/news.php?item.43.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Gramineae
Родина: Китай

Бамбукът е царят на тревите и идеалното цвете за банята. Той присъства обаче и в помещенията, където живеем, и от година на година става все по-обичан и предпочитан.

То е бързо растящо растение - рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.

Място:
Светло, но не слънчево. Бамбукът се нуждае преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което е най-подходящ за влажни помещения. През летните месеци може да се държи навън. През зимата температурата в стаята трябва да е минимум 16-17°С.

Грижи:
През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. Потапянето на дъното на саксията във вода не вреди, но внимавайте да не се събере застояла вода. През периода на нарастване се тори на всеки две седмици, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да се пресади.

Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки.

Съвет на градинаря:
По грижите, които изисква, стайният бамбук е сравним с папратта.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 16:21:40 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.43.11 Базела алба, индийски спанак - Basella alba http://cvetq.eu/news.php?item.42.10

Цъфтеж: август
Семейство: Basella
Родина: Индия

Името е малко заблуждаващо, защото индийският спанак е чисто декоративно растение. Листата му не се ядат! Растението има червено-виолетови стъбла, завършващи с почти кръгли листа, чиято долна страна също е оцветена във виолетово. Увивният индийски спанак има нужда от опора, по която да пълзи. През август той се покрива с малки бели метлици.

Място
Декоративното растение предпочита светлите, защитени от пряка слънчева светлина места. През лятото саксията може да се постави на балкона или терасата. Внимавайте да няма течение както в стаята, така и навън.

Грижи
Поливайте редовно растението. Пръстта около корена трябва да бъде винаги влажна.Погрижете се и за редовно торене. За да остане почвата рохка, от време на време я разкопавайте,

Размножаване
Извършва се през март чрез засаждане. Във всеки случай семената се купуват само от добри магазини.

Съвет на градинаря
При добри грижи и добро място от цветните метлици се образуват черни плодчета. Можете да изсушите семената им и да ги използвате за посев.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 16:00:11 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.42.10 Ацидантера, звездна гладиола - Acidanthera http://cvetq.eu/news.php?item.41.10

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Iridaceae
Родина: тропическа Африка

Звездната или абисинска гладиола е интересно грудково растение. На пазара се предлага сортът A. bicolor, чийто цвят е голям, във вид на клас. Звездовидните цветове са кремави, а към средата тъмночервени. Ацидантерата е ароматно цъфтящо, подходящо за зимна градина луковично растение.

Листата са мечовидни, прихлупващи се в началото. Цветовете са върху дълъг листовиден стрък. Те му са звездовидни, бели или лилави с отличително шоколадово-кафяво петно по средата.

Място
Звездната гладиола има нужда от светло, слънчево място и иска постоянно да бъде заобиколена от свеж въздух. Оптималната лятна температура е 20°С, през зимата - 10°С.

Грижи
Подобно на всички луковични растения, звездната гладиола се полива оскъдно. След цъфтежа през есента, когато растението се свива, поливането се прекратява. През зимата грудките се съхраняват на хладно и сухо в мазето. През пролетта можете отново да ги засадите в глинеста почва, обогатена с пясък. Постепенно увеличавайте поливането.

Размножаване
Извършва се през пролетта с млади луковици.

Съвет на градинаря
Най-доброто място за звездната гладиола е зимната градина.

Още информация: http://cvetq.info/news.php?extend.65.3

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 15:37:17 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.41.10 Ахименес - Achimenes grandiflora http://cvetq.eu/news.php?item.40.11

Цъфтеж: юни-октомври
Семейство: Gesneriaceae
Родина: Средна и Южна Америка

Многогодишното растение е малко, с красиви цветове, които приличат на изкривени чашки. През летните месеци на пазара се предлагат най-различни сортове. Можете да размножите растението през пролетта от малки коренови резници.

Родът включва около 50 вида, които обитават горите на Мексико, Бразилия и Гватемала. За тропическия му произход напомня и името му, което в превод от гръцки означава “който не понася студ”.Това са нисички растения с височина около 30 см, с прости или слабо разклонени стъбла, потънали в ярки цветове. Ампелните форми достигат и до 50 см. Листата им са срещуположно разположени, понякога по 3, приличат на листата на копривата, обагрени са от светлозелено до тъмнокафяво. Цветовете в зависимост от сорта са с различни размери – от 3 до 7 см в диаметър, червени, розови, сини, виолетови, бели и дори жълти. Те са единични, рядко групирани по наколко в снопче, увиснали или хоризонтално разположени. Венчето е петделно, лопатовидно, с дълга цветна тръбичка. Обилният цъфтеж протича от юни до ноември.

Място
Ахименесът обича шарена сянка и нормална стайна температура (около 18°С).

Грижи
Като всички луковични растения, ахименесът се полива умерено. Внимавайте водата да не пада върху листата. Полива се само с мека вода със стайна температура. След цъфтежа листата увяхват. Това е знак, че трябва да спрете поливането. Щом листата измрат, люспестите грудки се съхраняват при температура 10-15°С. След февруари можете да засадите луковиците в градинска пръст, като ги покриете с едносантиметров почвен слой.

Размножаване
След март можете да отделите парченца от грудката с дължина около 5см и да ги засадите в песъклива пръст, за да покълнат. Можете да размножите ахименеса и с резници, които се отрязват през лятото и се вкореняват в смес от торф и пясък при 8 температура на почвата около 22°С.

Съвет на градинаря
Ахименесът е красиво висящо растение.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 15:26:59 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.40.11 Афеландра - Aphelandra squarrosa http://cvetq.eu/news.php?item.39.11

Цъфтeж: април-декември
Семейство: Acanthaceae (страшникови)
Родина: тропична Централна и Южна Америка

Интересно декоративно растение с яркожълти класоподобни цветове и красиви зелени листа с изразена бяла нер-ватура. То произхожда от тропическите джунгли и поради това обича високи температури и влажност на въздуха. Ако успеете да отговорите на тези потребности на растението, ще се наслаждавате на неговите екзотични цветове в продължение на близо два месеца. В момента, в който афеландрата започне да губи листата си и стане неугледна на вид, трябва да се разделите с нея.

Някой видове:

Aphelandra sinclairiana - Това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 - 50 см.). Максимална височина – 3 м.Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж.Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама).

Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия

Място
Светло до леко засенчено място на прозорец, но без да се огрява пряко от слънцето. Температура между 18-25°С. Афеландрата не понася силни температурни колебания, а на течението реагира с окапване на листата.

Грижи
През времето на цъфтеж растението трябва да се тори всяка седмица; почвата се поддържа равномерно влажна, без да се допуска подгизване. За поддържане на висока влажност на въздуха се оросява с филтрирана мека вода. Най-подходящото време за пресаждане е март. Преди това корените се намаляват. Пресажда се в малко по-голяма саксия в хумусна, богата на хранителни вещества пръст.

Размножаване
Извършва се от специалисти.

Съвет на градинаря
Поливайте афеландрата само с дъждовна или филтрирана вода.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 15:15:36 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.39.11 Аукуба - Aucuba japonica http://cvetq.eu/news.php?item.38.10

Цъфтеж: април-май
Семейство: Cornaceae (дрянови)
Родина: Япония

Идеално растение за студени помещения, тъй като е изключително устойчиво.Непретенциозна, здрава и особено декоративна - благодарение на тези качества аукубата се препоръчва за отглеждане в голяма кашпа. Листата, елипсовидно заострени, вечнозелени, дебели и плътни, са зелени при вида, а при много сортове - изпъстрени със златисти петна или точки. Червеникавите цветове се появяват през пролетта и са неочебийни. Висока декоративна стойност имат яркочервените плодове. Най-ценни сортове са двуполовата петниста „Кротонифолия" и също така двуполовата „Розания" със зелени листа. Тъй като повечето аукуби са двудомни, обикновено, за да вържат плод, са необходими едно мъжко и едно женско растение.

Място
През лятото аукубата предпочита сенчесто или полусенчесто място. През зимата тя се чувства по-добре на светло и хладно. През цялата година цветето се нуждае от много свеж въздух, но трябва да се пази от течение.

Грижи
През лятото се полива обилно, а през зимата - по-малко. Отрязването на върховете на издънките при младите растения ги прави по-кичести и гъсти. През лятото растението се тори на всеки 14 дни.

Размножаване
Размножава се от резници през август. Вкореняването трябва да протича при 20-22°С.

Съвет на градинаря
Отглеждането на твърде топло място е причина за появата на акари. Само когато се поставят едно до друго мъжки и женски растения, може да се очаква аукубата да цъфти и да връзва плод.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 15:01:47 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.38.10 Асплениум - Asplenium nidus http://cvetq.eu/news.php?item.37.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Polypodiaceae (папратови)
Родина: Азия, Африка

В тропиците във фунията на това растение гнездят птици, оттам идва и немското му название „гнездова папрат". За разлика от повечето папрати листата на този вид са цели и в основата се събират във форма на гнездо. Тази папрат може да расте епифитно, т.е. прикачва се с корените си към дървета или пънове. Тя обаче не е паразит, а се изхранва сама. Оттам идва и фуниевидният растеж на листата й (цистерна). По правило епифитите имат слабо развити корени и са много чувствителни към натрупване на влага.

Някой видове:
Asplenium viviparum Presl. - от остров Мавриций. Ражда миниатюрни растения-бебенца върху листата си. Когато станат достатъчно големи, за да може да се борави с тях, те се отрязват заедно с част от майчиното листо и се засаждат в малка саксийка, като листото остава малко под повърхността на почвата. Скоро растението пуска самостоятелни корени.

Asplenium bulbiferum Forst. - от Австралия, нова Зеландия, Индонезия. Има силно нарязани падащи листа, по които има топчести спори, приличащи на грудчици (bulbiferum – образуващ грудки – на латински). Те служат за размножаване.

Asplenium australasicum (J. Sm.) Hook. - южноазиатски, родина - Австралия, Полинезия. Епифитен.

Asplenium nidus - “птиче гнездо” (nidus – гнездо – на латински) – произхожда от влажните тропически области на Индия и Австралия, където расте като епифит. Има широки цели, леко вълнисти по периферията листа, образуваща розетка. В основата им жилките са светло кафяви, повърхността е лъскава, светло зелена. Растението достига до 1 м височина. Устойчиво е.

Asplenium dimorphum – с много фини клонки и листа.

Поливане:
Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.

Място
Асплениумът обича сенчесто, защитено от прякото слънчево греене място. Ако се погрижите и за висока влажност на въздуха, растението ще ви се отблагодари с бърз растеж. То вирее добре при нормална стайна температура, която не бива да пада под 15°С.

Грижи
Растението не само се полива с престояла дъждовна или мека вода, но и редовно се пръска. Ако не искате да рискувате, препоръчваме ви да поставите папратта върху плосък съд, пълен с вода и чакъл. На всеки две седмици се подхранва с торен разтвор. Добрият дренаж от парченца глина е жиз-ненонсобходим. Растението вирее добре в рохкава почва, смесена с парчета торф и малко изсушен говежди тор.

Размножаване
Извършва се чрез спори. В началото те се появяват като светлозелени, после като кафяви точици под листата в така наречената спорова капсула.

Съвет на градинаря
За любителя-градинар, който обича да експериментира, ще дадем съвет за размножаването: отрежете един лист с много спори и го сложете в найлоново пликче. Щом зрелите спори опадат, значи са готови за засаждане. За напояване използвайте мека вода от филтриращата кана Aqua-Flor.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 13:05:49 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.37.11 Аспидистра, семейно щастие - Aspidistra http://cvetq.eu/news.php?item.36.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: Япония

Това е едно от малкото непретенциозни стайни растения, които свикват с всяка температура и виреят добре на всяко място. Развива се еднакво добре и в тъмния ъгъл на стаята, и на балкона, не се стряска от температурните колебания, течението и праха. Месестите листа могат да нараснат до 70см, понякога се появяват и дребни лилаво-кафяви цветчета. По-декоративен, но и по-чувствителен е сортът Variegata чиито листа са на бели или жълтеникави ивици. Непретенциозното растение се препоръчва на начинаещи цветари.

В природата са разпространени 8 вида аспидистри. Те са многогодишни тревисти растения.

Аспидистрата е изключително устойчиво растение. То издържа на въздушни течения, сух и мръсен въздух, и на топло, и на студено зимата, преполиване, засушаване. За нея няма особено значение какъв е съставът на почвата. Има само две неща, които вредят на това “желязно” растение – преките слънчеви лъчи и неправилното пресаждане.

Място
Аспидистрата обича полусянка и сянка, не понася само прякото слънчево огряване. Идеалните температури са около 20°С през деня и 12°С през нощта. Тя понася без проблеми и по-високи, и по-ниски температури.

Грижи
И през лятото, и през зимата се полива редовно с не много твърда вода. Да не се прекалява с влагата. Растението вирее най-добре в почва, обогатена с варовик.

Размножаване
Чрез разделяне. Отделете внимателно растението-майка и засадете крайниците в нормална градинска пръст.

Съвет на градинаря
Листата на аспидистрата се изтриват от време на време с влажна кърпа.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 12:56:26 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.36.11 Аспарагус, декоративна аспержа - Asparagus http://cvetq.eu/news.php?item.35.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: Източна, Западна, Южна Африка

Аспарагусът от сорта Sprengeri е особено устойчив и се среща в много домове. Той е пищно висящо растение със свежи зелени стъбла, достигащи на дължина няколко метра.
Като всички аспарагусови, аспарагусите цъфтят с малки невзрачни цветчета. Те се състоят от прост прицветник с 6 листчета, 6 тичинки и плодник. От него се развива плода с няколко големи семена. Коренищата са хоризонтални, от тях излизат нагоре фотосинтезиращи разклонения.

При аспарагуса зелени листа липсват. Фотосинтезата се осъществява от удебелени клонки, разположени в пазвите на малки люсповидни листа. Тези клонки са съвсем малки. При някои аспарагуси, например Aspsragus fatcatus, клонките са големи и плоски.

Място
Полусенчесто до сенчесто с много свеж въздух. През периода на растеж се поддържа температура 20°С, през зимните месеци - 12°С.

Грижи
Въз основа на голямата си повърхност дребните листа на аспарагуса изпаряват много вода, въпреки това растението се полива умерено. За поливане използвайте винаги вода със стайна температура. Ако някой път забравите поливането, растението няма да ви се разсърди, защото съхранява вода в дебелите си корени. Ако обаче сушата продължи твърде дълго, възниква риск от изсъхване на кореновата туфа и невъзможността й да поема водата. Последното спасение е потапяне в съд с вода, към която са прибавени няколко капки измиващ препарат. От май до септември се тори всяка седмица. Растения, оставени през зимата на топло, трябва да се торят и поливат на всеки две седмици. При хладно презимуване торенето може да се преустанови, поливането също може да се ограничи до минимум.

Размножаване
По-старите растения могат да се размножат чрез разделяне на кореновата туфа. За пре-саждане ви е необходима рох-кава растителна пръст с добавка на малко шина.

Съвет на градинаря
Течението е опасно, защото може да доведе до нападение на въшки и паяковидни акари.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 12:45:51 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.35.11 Асклепиас, копринено растение - Asciepias curassavica http://cvetq.eu/news.php?item.34.11

Цъфтеж: юни-август
Семейство: Cuscutaceae
Родина: тропическа Америка

Това тропическо растение е само за познавачи. Особено интересни са яркочервените и тъмнооранжево—червените му цветове. Листата са заострени към върха, горната им страна е тъмнозелена, а долната - кафеникава. Растението може да израсне до 90см височина.

Родът на Асклепиас (Asclepias) включва в себе си около 100 вида, произлизащи от тропичните и субтропични зони на Африка и Америка. Много от тях са широко използвани като декоративни градински многогодишни. Карл Линей (1707-1778) е нарекъл тези растения в чест на гръцкия лечител Асклепий. Някой от видовете действително се използват заради лечебните си свойства. Преимущество на тези ефектни растения с ярки цветове е, че може да се срещнат както многогодишни листопадни, така и вечнозелени.

Място
Много светлина и слънце, както и достатъчно свеж въздух - това са основните предпоставки за доброто развитие на растението. През летните месеци то се чувства най-добре на балкона или терасата. През зимата предпочита хладно, но все така светло място при температура около 12°С. Идеалното място е зимната градина, но може да живее и на светло стълбище.

Грижи
През летните месеци растението има нужда от обилно поливане. Не допускайте подгизване. През това време се тори на всеки 14 дни. Щом се остави на хладно, поливането намалява, а торенето спира. През пролетта е добре да го подрежете до около 20см. Така ще имате красив кичест храст. Пресажда се само при нужда в глинесто-хумусна пръст.

Размножаване
Прави се след месец януари чрез разсаждане, при температура на почвата 20-25°С. Може и чрез разделяне след цъфтежа.

Съвет на градинаря
Когато листата увиснат, това е знак, че не поливате редовно.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 12:33:51 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.34.11 Аристолохия, вълча ябълка - Aristolochia http://cvetq.eu/news.php?item.33.10

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Aristolochinacea
Родина: Бразилия

Това екзотично растение е само за познавачи. Ексцентричният увивен храст има здраво стъбло и сърцевидни листа, чиято горна страна е тъмнозелена, а долната - синьозелена. Растението цъфти с необичайно големи, красиво изрисувани цветове. Те имат странна фуниевидна форма и цъфтят през лятото в тъмно-лилаво. Още по-странен е силният аромат на мърша.

Изящната аристолохия е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, с родина Бразилия. Растението достига височина 3-4 м и има корковидна дървесина. Листата й са големи, с дължина около 8 см, отгоре блестящи тъмнозелени, отдолу сивкави, сърцевидни, заострени на върха. Изящната аристолохия цъфти през втората половина на лятото с едри (дълги 4-5 см) единични цветове с много необичайна форма и окраска – с издута цилиндрична жълтеникава тръба и сърцевидна пластинка на околоцветника. Отгоре бялата пластинка е украсена с червеникави жилки, а отдолу с равномерни пурпурни петна с бял мрежест рисунък.

Място
Най-добре растението вирее в зимна градина. Освен това му е необходим простор, за да се развива. Дългите лози се уви! ват около подпора.

Грижи
Вълчата ябълка няма период на покой. Затова се полива през цялата година с голямо количество филтрирана вода.По време на растежа се тори всяка седмица. Това странно растение започва да цъфти едва след няколко години и най-често умира внезапно. Не бива да се пресажда. Пръскайте го често, за да осигурите достатъчно влажност на въздуха. Внимавайте обаче да не намокрите цветовете. През зимата се подрязва, за да се поощри растежът.

Размножаване
Може да се разсади в късна пролет при висока влажност на въздуха, а може и с резници

Съвет на градинаря
Аристолохията може да ce култивира и като висящо растение в големи кошници.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 12:05:45 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.33.10 Аристея - Aristea http://cvetq.eu/news.php?item.32.11

Цъфтеж: февруари
Семейство: Iridaceae (ирисови)
Родина: Южна Африка

Това е полухраст с тесни мечовидни листа, които се разклоняват в краищата. През зимата се появяват сини цветове на гроздови съцветия.

Място
Светло и много проветриво, но защитено от силна слънчева светлина. Растението вирее най-добре в студена къща. 10-15°С е идеалната температура през цялата година, никога не бива да пада под 6°С. Аристеята понася добре сухия въздух в помещенията.

Грижи
При спазване на благоприятните температури може да се полива умерено и да се тори редовно през четири седмици. Пресаждане не се налага.

Размножаване
Размножаването се извършва с резници, които се отрязват през есента и се вкореняват при температура на почвата 18°С.

Съвет на градинаря
Идеално цвете за студени помещения.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 11:54:51 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.32.11 Арека, кокосова палма - Dypsis lutescens, Areca http://cvetq.eu/news.php?item.31.4

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Агесасеае (палмови)
Родина: островите на Малайзия

Мини-кокосовата палма, която можете да си купите от цветарските магазини, е много предпочитана заради декоративния кокосов орех, от който произхожда, но за съжаление отглеждането й не е проста работа. Младите растения все още нямат перести листа. Едва при по-възрастните растения, около двегодишните, може да се говори за палма в истинския смисъл на думата. Тя се развива като едностъб-лено или многостъблено растение с равна корона. Известни са 15 вида кокосови палми.

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растенитето на по-слабо осветено място.
Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.

Място
Кокосовата палма се нуждае от полусенчесто до светло, но винаги влажно и топло място. Температурата в помещението не бива да пада под 18°С.
През деня палмата понася топлина до 25°С, ако влажността на въздуха е 60%. През лятото растението се развива добре на завет на балкона, терасата или в градината.

Грижи
Най-вече младите растения се нуждаят от много вода, като за поливане или оросяване е подходяща само хладка, филтрирана вода. Постоянната водна баня в основата не вреди на палмата. За тази цел поставете глинената саксия в подложка, пълна с малко вода, и често обливайте листата с вода. Пресажда се едва след две-три години в градинска пръст.

Размножаване
Посредством свежи семена през пролетта. Покълването трае от два до три месеца. Съвет на градинаря Плодът на това растение е наркотик.

]]> ПАЛМИ gradinar Sat, 14 Jul 2012 11:42:16 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.31.4 Ардизия - Ardisia http://cvetq.eu/news.php?item.30.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Myrsinaceae
Родина: Япония

Рядко, вечнозелено, храстовидно растение с месести листа и малки бели цветове. От тях узряват червени плодчета. Ако видите ардизия в някой магазин, купете си я, защото е истинска рядкост, а и прави силно впечатление с красивите си плодчета.

Цъфти през втората половина на лятото от юли до септември. Плодовете са дребни, червени и много трайни – от Коледа до следващия цъфтеж. Aрдизия криспа (Ardisia crispa), образува много красиво дръвче с овални лъскави листа и бели или розови цветове.

Място
Полусенчесто, светло, с висока влажност на въздуха и летни температури най-малко 20°С. Растението зимува при температура около 12°С, но в никакъв случай на по-хладно. През студения сезон понася много слънце.

Грижи
През лятото се полива обилно с мека вода и се тори два пъти в седмицата. През зимата поливането се съкращава до минимум. За пресаждане се използва рохкава хумусна пръст.

Размножаване
Извършва се през пролетта с резници.

Съвет на градинаря
Важно е саксията да не бъде твърде голяма. При наличие на листни въшки измивайте диетата и клоните със сапунена луга.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 10:47:55 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.30.11 Аргиродерма, Живи камъчета - Argyroderm http://cvetq.eu/news.php?item.29.6

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Mesembryanthemum (мезембриантемови)
Родина: Южна Африка

Това южноафриканско растение в Германия се нарича „сребърна кожа". Растенията от това семейство отварят цветовете си само при слънчева светлина. Аргиродермата има листа, които са се развили в разделени на две листни топчета. Цветът им е сребърнозелен. Най-често се среща сортът A. testiculare, който през есента цъфти с блестящи червени цветове.

От това сукулентно растение се срещат повече от 80 вида. Растенията са интересни най-вече с красивата си повърхност. Рисунъкът на тази повърхност е различен в зависимост от вида. Свикналите със сушата растения се пазят от изсъхване, като се свиват. Топчестите телца наистина приличат на камъчета, но при внимателно вглеждане откриваме две сраснали се по дължина, дебели и месести листа, срязани по средата. Горната им страна е прозрачна и светлината се асимилира безпрепятствено. През летните месеци се появяват бели и жълти цветчета, приличащи на маргаритки.

Място
През летните месеци растението има нужда от много слънце, за да разцъфти в пълното си великолепие през септември. През зимата най-подходящата температура е около 10С.

Грижи
„Сребърната кожа" реагира много чувствително на водата, затова се полива внимателно и пестеливо. През зимните месеци се оставя напълно суха. При нужда може да се пресади през пролетта в глинени съдове със силно песъклива почва. Растението се нуждае от почва, съдържаща кварц. Затова е препоръчително върху почвата да се поставят кварцови камъчета.

Размножаване
То е много просто и се прави през лятото със семена.

Съвет на градинаря
Аргиродермата се отглежда лесно дори от начинаещи.

]]> КАКТУСИ И СУКУЛЕНТИ gradinar Sat, 14 Jul 2012 10:28:24 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.29.6 Арахниодес, кожена папрат - Arachniodes http://cvetq.eu/news.php?item.28.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Polypodiaceae (папратови)
Родина: Южна Африка

Непретенциозната папрат се разклонява бързо, а перата й достигат дължина 80см и се състоят от 2 до 3 разчленени листа. Пълзящият, доста дебел корен има червенокафяви люспи. Осигурете достатъчно място. При правилно отглеждане перата достигат над 70 см. дължина. Може да се отглежда в банята, хола / дневната. Нужно е оросяване. Не трябва да се допуска засушаване.

Място
Растението е лесно за отглеждане, ако се постави на сенчесто или полусенчесто място с температура около 15°С. Идеално е мястото на терасата или балкона, стига да е защитено от прякото слънчево греене.

Грижи
През топлия сезон папратта се полива умерено, но редовно, по възможност с неваровита вода. Почвата около корена трябва да бъде постоянно влажна. По време на зимния покой се полива по малко. Растението се развива особено добре, ако от време на време слагате в саксията по малко говежда тор. Не забравяйте да пръскате перата с филтрирана вода.

Размножаване
То е трудно и е по-добре да се извършва от професионални градинари.

Съвет на градинаря
Папратовите пера са силни и издръжливи и представляват чудесно допълнение към букети от свежи цветя.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 14 Jul 2012 10:16:43 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.28.11 Араукария, стайна ела - Araucaria http://cvetq.eu/news.php?item.27.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: араукариеви
Родина: Норфолкските острови, Чили

Декоративната араукария е само за напреднали, тъй като не е лесна за отглеждане. Когато я купувате, трябва да внимавате да е расла равномерно и да има много иглички.

Чилийската араукария е хвойново дърво с твърди тъмнозелени люспи вместо игли. Семената от нейните едри шишарки, които по размер напомнят бадем, някога са били един от най-важните продукти в храната на индианците-араукани. Във влажните прохладни гори в южните области на Чили и Аржентина често пъти ята от папагали нападат араукарията и излюспват семената й със своите мощни криви клюнове.

За първи път араукарията се е появилас в Англия в края на XVIII в. Нейните семена били донесени от капитан Джордж Ванкувър, който изучавал чилийското крайбрежие. Тези дървета имат привлекателна пирамидална форма и ги засаждат в градини и паркове.

Място:
Светло до полусенчесто, хладно и проветриво, с повишена влажност на въздуха. Това растение не е подходящо за централно отоплявани помещения! То е „единак" и има нужда от много място. През лятото се развива добре на открито, на светло място, защитено от пряка слънчева светлина.

Грижи
Важно е равномерното снабдяване с мека, темперирана вода. Погрижете се обаче и за добро оттичане на водата, защото подгизването води до пожълтяване и опадане на иг-лиците. Преди всяко ново поливане горният слой пръст трябва да бъде леко засъхнал. От март до август се тори на всеки 14 дни. Особено подходяща е тор за азалеи или рододендрон. Растението зимува при температура 5°С. През това време се полива пестеливо, за да не се стигне до засъхване на кореновата туфа. Пресажда се веднъж на 2-3 години. При смяната на съда се внимава стъблото да се покрие с пръст само до началото на корена.

Размножаване
Извършва се в късната есен със семена. Те покълват след около 4 месеца.

Съвет на градинаря
За поливане използвайте мека вода от филтриращата кана AquaFlor.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 16:53:33 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.27.11 Апорокактус, камшичен кактус - Aporocactus http://cvetq.eu/news.php?item.26.6

Цъфтеж: април-май
Семейство: Cactaceae (кактусови)
Родина: Мексико

Стройният, силно разклонен още от основата епифит расте в родината си като пълзящо растение или виси по дърветата и скалите. Затова е добре и в стаята кактусът да се отглежда като висящо растение. Дългите кръгли стъбла са с много бодли.

Апорокактусът е роден в Мексико. В природата са разпространени 6 вида. В домашни условия обаче можете да отгледате само плетовидният апорокактус (Aporocactus flagelliformis), наречен още кактус миша опашка. Това е епифитен кактус със светлозелени стебла, със слабо изразени ребра, които леко висят от саксията. Бодлите са къси, като козина с жълто-кафяв цвят. Цветовете на растението са ярко розови, много едри, до 7 см в диаметър и изглеждат много ефектно на тънките стебла, особено когато са много. Цъфтежът започва в края на зимата. Трябва да се каже, че апорокактусът цъфти без много изисквания, при това обилно. Въпреки че растението е много лесно за отглеждане, не трябва да забравяте за него. Разрастващият се храст на апорокактусът трябва периодично да се подрязва, като се премахват изтънелите и некрасиви филизи, като срезовете се посипват с дървени въглища.

Място
Апорокактусът има нужда от много светлина, но не понася прякото слънчево огряване. През лятото обича топлина, но не търпи течението. По време на зимния покой температурата на бива да надвишава 10°С.

Грижи
След края на май кактусът може да се изнесе навън. Щом напъпи, не бива да се премества, иначе цветовете ще опадат. По време на летния растеж се полива умерено и се тори на всеки 14 дни със специална тор за кактуси. Непременно избягвайте подгизване-то на корените. Докато почива през зимата, почти не се полива. Торенето се прекратява. За пресаждане се използва кактусова смес с високо съдържание на торф.

Размножаване
Извършва се сравнително лесно с резници, като мястото на разреза трябва да е добре изсъхнало.

]]> КАКТУСИ И СУКУЛЕНТИ gradinar Sun, 08 Jul 2012 16:39:10 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.26.6 Антуриум, опашато цвете, фламинго - Anthurie http://cvetq.eu/news.php?item.25.11

Цъфтеж: януари-декември
Семейство: Araceae (змиярникови)
Родина: джунглите

Това с едно изключително декоративно и трайно листно и цъфтящо растение. Много интересни и привлекателни са цветовете, събрани в съцветие кочан, обгърнато от обагрен трицветник (спата). Цветовата гама се простира от кремаво през нежнорозово, тъмночервено до аленочервено. Формата на прицветника е също така разнообразна, както и неговото обагряне: най-често тя е издължено сърцевидна. Култивират се плавно два вида, едроцветното A. andreanum и по-дребното A. scherzerianum. Като стайно цвете по-подходящ е по-дребният вид.

L`anthurium scherzerianum (розово фламинго)
Най-често предлагания за отглеждане в стайни условия вид.
В момента на покупката има един-два цвята, но е добре да проверите сред листата дали има нови пъпки. Цветовете се задържат от 4 до 6 седмици, но не излъчват никакъв аромат. След това падат и цъфтят нови, като процеса е по-жив лете и доста забавен зима.
Най-подходяща саксия за него е тази с размери 12-13см в диаметър за растение с височина 30см.

Място
Фламинговото цвете обича да е на светло, топло и защитено от силно слънце място. От решаващо значение за успешното култивиране е равномерната, висока влажност на въздуха. Възможно е да се отглежда и на по-тъмни места. Впрочем, когато цветето получава по-малко светлина, дръжките на листата стават много дълги. Идеална е средната температура от 18-22°С. От октомври антуриумът се нуждае от 6 до 8 седмици почивка при 15°С, което стимулира образуването на нови цветове.

Грижи
Почвата и корените трябва да се поддържат равномерно влажни. За поливане да се използва по възможност мека, респективно филтрирана вода. Същото се отнася и за оросяването. Високата влажност на въздуха активизира развитието и цветообразуването на антуриума. От април до септември се тори по веднъж в седмицата. За пресаждането през пролетта се използва пропусклива, богата на чернозем почвена смеска и въпреки това се прави достатъчно дебел дренажен пласт защото подгизването лесно предизвиква загниване на корените.

Размножаване
Размножаването със семена е бавен процес, предназначен за любителите цветари с опит или за специалистите. За поливките най-добре е да използвате мека вода от филтърната лейка AquaFlor.

Съвет на градинаря
Пожълтелите или изсъхнали върхове на листата са признак, че цветето се държи на твърде хладно място. Ако листата се навиват, това означава, че въздухът е твърде сух или че растението прекалено се огрява от слънцето.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 15:57:53 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.25.11 Антигонон - Antigonon http://cvetq.eu/news.php?item.24.10

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Polygonaceae (лютичеви)
Родина: Средна Америка

Многогодишното растение с малки сърцевидни листа се увива около шпалири. През лятото се появяват малки пло-дчета, които са обвита от розовочервени или бели венчелистчета.

Бързорастяща лиана достигаща до 7-8 метра с обилен и продължителен цъфтеж. Нужна е опора. Преди засяване семената се киснат 8 часа във вода след което се сеят при температура около 25.градуса.

Място
През цялата година антигононът изисква много светло и слънчево място. Растението не обича сухия стаен въздух и преките слънчеви лъчи. Засенчването и непрякото оросяване помагат на цветето. Желателно е да се поддържа средна температура от 30°С.

Грижи
Увивното растение се полива съобразно температурата в помещението и се тори през 14 дни. Не допускайте да се събира застояла вода или пръстта в саксията да изсъхва. При нужда през пролетта растението се пресажда в малко по-голяма саксия с еднородна пръст.

Размножаване
За размножаване през пролетта отрежете от върха резници които се вкореняват под фолио при висока влажност на въздуха и топлина (22°С).

Съвет на градинаря
Растението понася подрязване. Като увивно растение то с много атрактивно.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 15:46:27 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.24.10 Анредера - Anredera http://cvetq.eu/news.php?item.23.10

Цъфтеж: юни-август
Семейство: Basellcn
Родина: Южна Америка

Бързо развиващо се катерливо растение със сърцевидни листенца. През летните месеци се появяват ухаещи гроздовидни бели цветове.

Място
От пролетта до есента анредерата обича да е на много слънчево и топло място, за предпочитане на завет на балкона или на терасата. Растението се нуждае от изобилие от свеж въздух, нормална стайна температура през лятото, но затова пък през зимата да е по-хладно.

Грижи
През летните месеци цветето трябва да се поддържа равномерно влажно. При това не бива да се допуска събиране на застояла вода, както и изсъхване. От септември поливането може да се преустанови. Когато клубените изсъхнат, те се изваждат от почвата, почистват се и се оставят да презимуват на хладно и тъмно място върху сух торфен пласт. От април грудката отново може да бъде засята и отглеждана.

Размножаване
Размножаването става през пролетта със семена. За размножаването можете да използвате и странични грудки.

Съвет на градинаря
На колкото повече слънце е изложено цветето, толкова по-силен е ароматът му. В търговията с цветя се предлага само сортът A. Cordifolia.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 15:35:58 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.23.10 Анигосантус, кенгурово цвете - Anigozanthos flavidos http://cvetq.eu/news.php?item.22.10

Цъфтеж: юни-юли
Семейство: Haemodoraceae
Родина: Австралия

Това екзотично растение има мъхести цветове, които наистина приличат на кенгурови лапи. Растението цъфти през ранното лято, като цветовете му са жълтозелени или розо-вочервени. Листата им са изключително грациозни и стройни.

Зимуване:
В зимните дни цветето обича да стои на хладно. Което съвсем не означава студено. Температури под 10 градуса не са добре дошли. През лятото пък предпочита свежия въздух, затова директно изнесете саксията на балкона или двора като спазите условията за избор на място.
Размножава се чрез семена или чрез връхни резници при температура на почвата около 20 С.

Място
Кенгуровото цвете има нужда от светло, защитено от пряка слънчева светлина място. Добре му се отразява изнасянето на балкона през лятото. През зимата стои на хладно, обикновено при температура около 10°С.

Грижи
Кенгуровото цвете се полива обилно с филтрирана вода през летните месеци. През зимата нуждата му от вода е много по-малко. Трябва само да внимавате почвата около корена да не изсъхне. По време на вегетацията подхранвайте растението на всеки 14 дни с течна тор. Ако е необходимо, през пролетта го пресадете в кисело-хумусна почвена смес. Много подходяща е почвената смеска за азалии.

Размножаване
Извършва се от семена или чрез връхни резници при температура на почвата около 20°С.

Съвет на градинаря
Ако растението бъде нападнато от паяковидни акари, причината за това най-често е в твърде високата стайна температура през зимата. Можете да измиете акарите, а след това да сложите растението на друго място.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 14:42:03 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.22.10 Ананас - Ananas http://cvetq.eu/news.php?item.21.5

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Bromeliaceae (ананасови)
Родина: Южна Америка

Понякога опитът да развъдим ново растение от зеления плод на ананаса се оказва успешен. От значение е плодът да е пресен и прорезът да е направен на около 1см под розетката, защото там се намират първите малки коренови наченки. Прорязаната повърхност трябва да засъхва в продължение на 24 часа, преди да заровите листната розетка в подходящ съд с много пясък и влажен дребен торф. За най-добро вкореняване резникът се покрива с найлонова торбичка и се поставя на топло и светло място. Растението, развъдено от плода на ананаса, е само зелено декоративно растение с розетъчна структура.

Можете да размножите ананаса и чрез върхови калеми. за целта през топъл сезон от годината се купува плод с добре развит върхов филиз, наречен "султан". Той се отрязва внимателно, заедно с 1-2 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се засажда в смес от торф и пясък и се покрива с найлон или стъкло. След около 3 седмици ще се появят нови корени, след което растението се премества в саксия. Размноженият по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

Място
Растението се нуждае от много място, светло до полусен-често, със сравнително ниска влажност на въздуха. Този вид ананас през лятото понася много топлина, през зимата обаче трябва да се държи на по-хладно място при 18°С.

Грижи
За да се запази сочно и зелено, растението се нуждае от много вода. Трябва да се полива изключително с мека вода със стайна температура. От април до август се тори през две седмици. През по-студените зимни месеци ананасът се задоволява с много малко вода.

Размножаване
Когато издънките достигнат големина на половината на майчиното растение, те просто се разделят и се вкореняват в смес от блатен мъх и пясък на топло място.

Съвет на градинаря
Ананасът не е така чувствителен към сухия въздух както повечето видове бромелиеви.

]]> ОРХИДЕИ И БРОМЕЛИЕВИ gradinar Sun, 08 Jul 2012 14:24:21 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.21.5 Ампелопсис, китайска лоза, дива лоза - Ampelopsis http://cvetq.eu/news.php?item.20.10

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Vitaceae (лозови)
Родина: Азия, Северен Китай

Катерливият храст от Азия като че ли е сътворен за зимна градина с неговите елегантни бялозелени листа с мраморен рисунък.

Това е род с около 27 вида дървовидни, широколистни пълзящи растения и няколко храсти чиято родина е Северна Америка и Азия.

Място
Буйнорастящото растение обича да е на светло до полу-сенчесто място. През лятото - стайна температура, а през зимата - между 2-15°С. През летните месеци можете да изнесете ампелопсиса на балкона или на терасата. През зимата лозата може да загуби листата си, но през пролетта се образуват нови.

Грижи
През лятото се полива обилно, но през зимата - изключително пестеливо. През вегетационния период се тори през 14 дни.

Размножаване
Размножаването се извършва през април-май посредством връхни или издънкови резни-ци при температура на почвата 15-20°С.

Съвет на градинаря
За регенериране през пролетта препоръчваме да смените пръстта на растението.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 13:45:23 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.20.10 Алпиния - Alpinia sanderae http://cvetq.eu/news.php?item.18.10

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Zingiberaceae (джинджифилови)
Родина: Полинезия

Рядко срещано декоративно стайно растение със зелено-бели, пъстри и издължени листа. Наистина белите му метловидни листа никога не могат изцяло да се развият в затворени помещения, но въпреки това са изключително живописни.

Листата на алпинията не могат да се развият в цялата си прелест в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете, отглеждани при такива условия, достигат до 2 м височина.

През лятото цъфти с бели цветове, прикрити от червени съцветия.

Място
Много светло и слънчево. Внимание! Растението е чувствително към въздушно течение. Като тропическо цвете изисква висока влажност на въздуха. Температурата в стаята през цялата година не бива да пада под 20°С.

Грижи
Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Тя трябва да се тори редовно, всяка седмица, за да не секне нарастването. За пресаждане се използва черноземна еднородна пръст.

Размножаване
За планирано размножаване разделете растението през март.

Съвет на градинаря
Препоръчваме съдът с цветето да се подхранва в кашна, запълнена с влажен торф.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 13:26:47 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.18.10 Алонзое - Alonsoe, Alonsoa http://cvetq.eu/news.php?item.17.10

Цъфтеж: юни-септември
Семейство: Scrophulariaceae
Родина: Южна Америка

Едногодишното растение се развива като полухраст или нисък бурен с овални листа и червени, респективно бели цветове, които се показват от лятото до есента.

Място
Светло и слънчево място, предимно хладно, по възможност не повече от 17°С. Алонзоето се нуждае от колкото се може повече свеж въздух. Ето защо от май до септември растението вирее добре на терасата или на балкона. Ако го държите само в стаята, през лятото трябва да го поставите на noj лусянка.

Грижи
През цялата година се полива обилно. Сухата почва или въздушно течение се отразяват зле на цветето.

Размножаване
размножаването чрез семена е безпроблемно. Ако искате да цъфти през зимата, трябва да посеете семената през юни. Ако пък желаете растението да цъфти през лятото, тогава най-подходящото време за засаждане на семената е ранната пролет. И в двата случая може да се засява направо в почвения субстрат.

Съвет на градинаря
Alonsoa acutifolia (myrtifolia) дава бели цветове, a A. incisifolia (urticifolia) цъфти в бледочервено.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 13:14:14 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.17.10 Алоказия - Alocasia http://cvetq.eu/news.php?item.16.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Агасеае (змиярникови)
Родина: Източна Индия, Филипините

Изящната алоказия е растение за познавачи и истинска атракция за всеки прозоречен перваз. Alokasia sanderiane, с бели жилки по листата и пересто нарязани краища, е сравнително непозната, въпреки че спада към най-красивите декоративно-листни растения. Нейните листа с изразителен метален блясък са много атрактивни, затова пък цветовете й, като при всички от семейство змиярникови, са невзрачни. Интересните листа с ланцетна форма и бели жилки по тях ни примамват да купим цветето. Преди още да го купите, имайте предвид, че то не е от най-лесните за отглеждане. Без тропически климат то се развива много лошо продължително време.

Растението Алоказия се нуждае от смес от равни части торфен мъх и глинеста почва с пясък и натрошени дървени въглища. Необходими са топли, влажни, сенчести условия по време на растежа през лятото и растенията имат нужда от обилно поливане докато растат. Когато през есента листата окапят, трябва да се полива по-малко и когато изсъхнат съвсем почвата се полива от време на време. Трябва да се внимава когато се засажда ризомът, той трябва да се показва малко над пръстта или листата в основата ще изсъхнат.

Вирее на светло и топло, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. Зимата е желателно да се държи в парник и температурата да не пада под 18 C.

Алоказията се развъжда чрез разделяне на ризомите през пролетта.

Място
Това красиво тропическо растение изисква много грижи. То се нуждае от равномерна топлина, около 22°С през цялата година, освен това изисква висока влажност на въздуха. Ако не притежавате подходяща оранжерия или зимна градина, ще имате трудности. Чрез ежедневно оросяване, по възможност с филтрирана вода, трябва да създавате илюзия за тропически климат и да осигурите на цветето полусен-често място.

Грижи
Редовно поливайте растението, но с малко вода, към която прибавяйте по малко течен тор. По този начин растението достига внушителен ръст. За 15 месеца благодарение на оптималното място и редовното торене, алоказията може да достигне 3,15м, като дължината на отделното листо възлиза на 1,30м. Изящната алоказия никога не понася натрупана в корените влага, затова изграденият в съда дренажен слой от глинен гранулат има предпазващ ефект. Пролетта, респективно ранното лято е най-доброто време да привикнем алоказията да живее в стаята. През пролетта растението се пресажда. За тази цел трябва да използване смес от пръст с шума, торф и малко мъх.

Размножаване
Естественото засяване е възможно, но изисква много време. Можете да разделите избуялите растения, като изрежете части от кореновата дръжка и ускорите растежа им с висока температура и влажност на въздуха, но незначителна влажност на почвата. От решаващо значение за успеха е отрязаните части от корена да са покарали малки кълнове и да се посадят водоравно.

Съвет на градинаря
Важно е често да завъртате растението, за да не се развива на една страна.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sun, 08 Jul 2012 12:58:12 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.16.11 Алое - Aloe vera http://cvetq.eu/news.php?item.15.6

Цъфтеж: декоративно-листно
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: Южна Америка

Алое вера, растението на растенията, направило прелъстителка не само Клеопатра, завладя пазара на цветята в Германия. При покупката трябва да се внимава растението да е поне ЗОсм високо и листата да са напращели от сок. По външен вид алоето не спада към най-красивите стайни цветя, напротив, с дебелите си месести листа то изглежда твърде скромно в сравнение с другите. Лечебните му свойства обаче са причина то да бъде толкова силно желано. Алоето не е просто алое. В света има над 300 различни вида алое. По нашите географски ширини обаче се предлагат само следните четири вида: Abe barbadensis и Abe vera, наричано още Aloe ferox, което има многостранно приложение в медицината; Aloe wickensii с неговите дълги, декоративни цветове и Aloe striata.

Видове:

1. Алое ферокс (А. вера)

Aloe ferox (A. vera)

2. Алое аристата ( с по-големи шипчета)

Aloe aristata

Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.

Място
Светло, но не напълно огряно от слънце място, топло през лятото, хладно до 5°С през зимата. Растението може да достигне височина 1м. Тогава то има 15 до 20 месести и заострящи се към върха листа, назъбени по краищата като трион, които образуват розетка. Ето защо растението се нуждае от повече пространство.

Грижи
Всъщност едва ли може да се сгреши в грижите за това непретенциозно растение, освен ако не се престараваме в поливането, тъй като натрупването на влага е убийствено за всички видове алое. Сукулентното растение има много слабо развити корени и лесно може да загние отдолу. Полива се веднъж седмично, а само когато през лятото е поставено на изключително топло и слънчево място, се полива два пъти седмично. През периода на растеж се тори веднъж месечно. Дори и да забравите да го поливате, това не е трагично, растението издържа до половин година без вода. Естествено в такъв случай листата значително намаляват обема си. С оглед на неговата устойчивост на суша и температурни колебания, които могат да достигнат 3-30°С, едва ли съществува по-приспособяващо се растение. Алое вера е идеалното цвете за тези, които не обичат да поливат. За присаждане и захващане наново се нуждае от песъчлив почвен субстрат.

Размножаване
От третата година растението пуска издънки. За да не се накърни развитието на растението майка, щом достигнат височина около 15см, издънките трябва да се отделят и да се засадят на друго място.

Съвет на градинаря
За да не се получи рискованото събиране на вода, във всяка саксия трябва да направите дренажен слой от керамични парчета или керамзит. Като растение за оказване на бърза помощ алое вера има място на всеки кухненски прозорец или в банята. То действа антисептично, веднага помага при изгаряния, порезни рани, както и при ужилвания от оси; с негова помощ лесно преминават белезите от рани. Освен това гелът от листата е незаменим в козметиката за седмичната маска на лицето. Той има освежаващо, съдосвиващо и опъващо кожата действие.

]]> КАКТУСИ И СУКУЛЕНТИ gradinar Sun, 08 Jul 2012 12:46:05 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.15.6 Аламанда - Allamanda cathartica http://cvetq.eu/news.php?item.14.11

Цъфтеж: юни-септември
Семейство: Аросупасеае (устрелови)
Родина: тропическа Южна Америка

Това бързо развиващо се увивно растение с искрящо жълти цветове-фунийки е истинска тропическа прелест. Цветето прави впечатление не само с красивите си цветове, но и с твърдите си и лъскави листа.

Видове:
Allamanda cathartica "Grandiflora".
Allamanda schottii / neriifolia - по-изразен храстовиден хабитус, и малко по-толерантна към ниски температури. Цветовете са по-дребни.
Allamanda violacea - цветовете са с диаметър 10 см, прости или кичести, виолетови

Място
Растението се нуждае от напълно огряно от слънцето място. Южният прозорец е идеалното решение, възможно е да се постави и на западен прозорец. По обяд следва да се засенчва, тъй като при силно слънце цветовете и листата прегарят. Освен това цветето започва да цъфти само когато светлината и топлината са оптимални. При нормална температура в помещението аламандата се развива добре през цялата година. През зимата температурата трябва да се поддържа между 15 и 18°С.

Грижи
През фазата на растеж от април до ноември трябва да се полива обилно, по възможност с мека, филтрирана вода и ежеседмично да се наторява. През зимата подаването на вода трябва да се сведе до минимум, а торенето да се преустанови.' Тропическата красавица изисква висока влажност на въздуха, т.е. често трябва да оросявате цветето с хладка филтрирана вода. Уместно е да поставите стойка за увиване. За пресаждането много рано напролет следва да използвате предимно богата на чернозем почва с равнище на рН около 6.

Размножаване
Посредством резници под фолио при стайна температура поне 27°С

Съвет на градинаря
Растението не понася течение. В противен случай то лесно се заразява с щитоносни въшки. Внимание! Аламандата е отровна във всичките си части.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 23:31:44 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.14.11 Актиниоптерис - Actiniopteris http://cvetq.eu/news.php?item.13.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: папратови
Родина: Африка, Азия

Тази изключително пищна и буйно растяща папрат се среща рядко. По външния си вид наподобява палма, тъй като перестите листа на актиниоптериса съответстват на структурата на палмово-папратовите растения. Растението има тънки и дълги до 20см листа, които се държат от къси дръжки.

Място
Като всички други папратови растения и това не понася пряка слънчева светлина, въпреки това обаче за него е нужно много светло място. През зимата и през нощта стайната температура трябва да пада до 14°С.

Грижи
През летните месеци поливайте растението с филтрирана вода редовно, но пестеливо. Трябва да се внимава кореновата топка да не изсъхва и винаги да бъде леко влажна. Задължително трябва да се избягва събирането на вода в подложката, защото корените загниват. В периода на растеж се наторява през 14 дни. През зимата следва значително да ограничите поливането.

Размножаване:
Размножава се много трудно. Не е желателно да се прави от новообучаващи се цветари. Размножава се чрез разделяне.

Съвет на градинаря
Поради своята интересна декоративна растителна форма цветето привлича погледа в помещението. За размножаването му са нужни уменията на специалист по цветарство.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 23:23:07 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.13.11 Акорус, Каламус, Блатен Аир - Acorus http://cvetq.eu/news.php?item.12.10

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Агасеае (змиярникови)
Родина: Япония

Многогодишното блатно растение достига около 40см височина. Акорусът се предлага както със стройни тъмнозелени, така и с пъстри листа.

Екстракти от корените се използват като инсектицид и като съставна част от парфюми. В миналото корените са използвани от индианците за медицински цели, както и заради способността им да предизвикват халюцинации когато се приемат в по-големи дози. Тези свойства се дължат на веществата алфа и бета-азарон, за които вече е доказано че са канцерогенни. В народната медицина се използват изсушените корени от растението. Горчивия глюкозид акорин увеличава диурезата и има противовъзпалително действие. Препаратите от акорус понижават кръвното налягане, а също имат и противогъбични и дезинфекциращи свойства. Тъй като има няколко разновидности, ако не ги разпознавате не използвайте растението като билка, това може да е опасно.

Място
Растението обича светлината. Пъстролистните видове имат нужда от повече светлина в сравнение със зелените. Растението трябва да се пази от пряка слънчева светлина. За доброто му развитие е необходим много чист въздух, а през зимата се запазва най-добре при температури 5-10°С.

Грижи
Това блатно растение има нужда от голямо количество мека вода. Чинийката на саксията трябва постоянно да бъде пълна с вода. При хладно време се полива минимално, колкото да не изсъхне коренът. Освен това трябва да го пръскате колкото се може по-често, а през летните месеци да го торите на всеки две седмици. За пресаждане се използва почвена смес, съдържаща глина.

Размножаване
Размножаването става чрез разделяне на корена. За тази цел корените се разделят предпазливо с нож.

Съвет на градинаря
Кафявите върхове на листата са знак, че въздухът е твърде сух.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 23:13:25 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.12.10 Акация - Acacia http://cvetq.eu/news.php?item.11.11

Цъфтеж: март-май
Семейство: Papilionaceae (пеперудоцветни)
Родина: Австралия

Като стайно цвете се има предвид само Acacia armata, кенгуров трън. Мнимият вид мимоза цъфти от март до май с Много дребни жълти цветове, има малки листа и тичинки, стърчащи много навън. В затворени помещения растенията остават доста малки и съответно се развиват и израстват бавно.

Акацията (Acacia) принадлежи към голямото семейство Бобови. Родът й е голям - в него влизат около 800 вида вечнозелени дървета и храсти. Всичките произхождат от тропичните и субтропичните области. Като декоративни растения се отглеждат само 50 от тях.

Място
Слънчевият южен прозорец е идеалното място. Поставено на сянка, това красиво стайно цвете започва да линее. Препоръчително е през лятото да му се избере място на завет в градината или на терасата. През зимата акацията трябва да стои на хладно; светлото стълбище или светлата спалня са подходящи за тази цел.

Грижи
През летните месеци се полива с вода без варовик, респективно филтрирана вода. През зимата се държи много сухо. Редовно през две години акациите се пресаждат. За тази цел на всяка цена следва да използвате беден на варовици субстрат.

Размножаване
Размножаването се осъществява през пролетта посредством резници, които се оставят да захванат корени на прохладно място.

Съвет на градинаря
Пожълтяването и окапването на листата е признак, че цветето е презимувало на твърде топло място.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 22:57:53 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.11.11 Акалифа, котешка опашка - Acalypha http://cvetq.eu/news.php?item.10.11

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Euphorbiaceae (млечкови)
Родина: тропици, субтропици

Силно впечатление правят цветовете на Acalypha hispida, подобни на котешки опашки. Предлагат се и Wilkesiana - хибриди с пъстри листа.

Най - популярни са акалифа хиспида (Acalypha hispida) и акалифа вилкезиана (Acalypha wilkesiana).
Акалифа хиспида (Acalypha hispida) е с много ефектни, подобни на котешки опашки съцветия с дължина до половин метър. Цветовете са най-често червени, но има и бели. Съцветията излизат от пазвите на листата и са увиснали. В естествени условия (Нова Гвинея) растението достига до 3 метра височина, но в стайни е доста компактно.

Акалифа вилкезиана (Acalypha wilkesiana) е едно от най-ефектните листно-декоративни растения. Естествената й окраска е бронзово-червена, но има вариетети с разнообразни цветове и форми на листата. Съцветията са с характерната форма, но самите цветчета са невзрачни.

У дома вирее най - добре в рохкава, песъчлива почва. Има нужда от много светлина, но не пряка. Редовно трябва да се пулверизира. Полива се обилно, но не и през зимата.

Място
Решаващ за доброто развитие на растението е топлият, влажен въздух. В противен случай може да се очаква нападение на вредители. Мястото трябва да бъде много светло, но запазено от ярко слънце. През цялата година температурата нс бива да спада под 16°С.

Грижи
Почвата трябва да бъде постоянно влажна, растението трябва да се пръска често с мека вода. От април до началото на септември е добре да го торите ежеседмично. При нужда може да се пресади през пролетта в градинска почва. Пъстролистните видове се разклоняват особено красиво, когато често посягате към ножицата и скъсявате връхчетата.

Размножаване:
Размножаването на Акалифата се извършва през пролетта и чрез резници. Резника се вкоренява във вода или влажна смес от пясък и торф при температура от около 21 градуса. Необходимо е резниците да бъдат покрити с някъква прозрачна материя за да се поддържа необходимата висока влажност.

Съвет на градинаря
Растението е от семейство клечки и всичките му части са отровни.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 22:46:16 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.10.11 Азарина - Asarina http://cvetq.eu/news.php?item.9.11

Цъфтеж: юни-октомври
Семейство: Lamiaceae (устоцветни)
Родина: Мексико

В нашите ширини азарината се развива като едногодишно растение и се отглежда като храст или пълзящо растение. Тя е много декоративна и като висящо растение. Има тъмнозелени, назъбени листа.

Сортове:
Почти всички видове имат увивни, но не и самозакрепващи се стъбла и тръбести цветове. Най-късите стъбла (1,2 м, розови цветове с кремави гърла) принадлежат на А. ерубесценс (Маурандия ерубесценс), а най-дългите (3 м) на А. барклаяна. Продават се семена на A. scandens Mixed или Jewel Mixed. Цветовете на А. антиринифлора приличат на цветовете на кученцето.

Място
Предпочита светло, полусен-често до слънчево място. Не бива да се излага на пряка слънчева светлина. Ако й намерите добре защитено от течение, но проветриво място на балкона или терасата, най-добре е да я оставите навън през цялото лято.

Грижи
Основното правило е да се полива пестеливо. Важно е туфата никога да не изсъхва. Добре е да се тори на всеки две седмици. Сортът A. purpusii, чийто корен може да презимува при температура 8°С в торфено легло, трябва да се присади наново през пролетта.

Размножаване
Извършва се през март и април със семена. Младите растения се подрязват неколко-кратно, за да станат кичести.

Съвет на градинаря
Азарината е красиво висящо растение.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 22:33:03 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.9.11 Азалия - Rhododendron http://cvetq.eu/news.php?item.8.11

Цъфтеж: септември-април
Семейство: Ericaceae (боровинкови)
Родина: Източна Азия, Китай, Япония

Азалията е фаворит сред стайните цветя. Това не е чудно, защото растението внася цвят в помещението. По-голямата част от саксиените азалии, които се продават у нас, спадат към индийската азалия Rhododendron simsii. До днес са получени около 2000 хибрида и сорта от този храст с височина 50см. В цветарските магазини се предлагат към 50 вида под формата на храсти, високи стъбла и пирамиди. От септември до април азалията радва окото с обикновени и кичести цветове в бели, розови и червени тонове. На пазара се предлагат и сортове с двубагренз окраска. Наред с индийската азалия, в цветарските магазини можете да намерите и японска азалия (Rhododendron obtusum). Тя е с малко по-дребни цветове и при мек климат може да презимува в градината. Азалията е от тези стайни растения, които от година на година стават все по-красиви и по-големи.

По-разпространени са сортовете:
Pax - рано цъфтяща с бели цветове
Niobe - късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh - рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia - средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra - средно рано цъфтяща с едри червени цветове

Място
Азалията се нуждае от светли, хладни помещения с температура не по-висока от 18°С. Изнасянето в градината й се отразява добре. Можете да я зариете заедно със саксията на полусенчесто място. Преди падането на първите слани, като всички растения в дървени качета, азалията се внася вътре и постепенно се привиква към стайните температури, за да не загуби всичките си напъпили цветове.

Грижи
Азалията се полива главно чрез потапяне във вода. Нейната почва трябва да бъде основно напоявана с неваровикова, т.е. филтрирана вода, без обаче да се допуска събиране на вода в горната част на саксията. Ето защо един-два пъти седмично растението се потапя във вода до горния ръб на 'саксията. Ако искате вашата азалия да е пищно обсипана с цвят, съветваме ви всеки път към водната баня да прибавяте течен тор. Прецъфтелите цветове, както и новопокара-лите зелени клончета, редовно трябва да се отстраняват, за да може цялата сила на растението да се насочва към даването на цветове. След периода на цъфтеж азалията се подрязва до 5см. По този начин се стимулира разклоняването. Азалията се пресажда само когато пръстта й се покрива с мъх и корените са се развилидо ръба на саксията. Тогава корените се разрохват с вила и се пресажда в специална азалиева пръст.

Съвет на градинаря
Сухата почва е гибелна за всяка азалия. Според това колко продължително е била държана със суха пръст, два или повече дни, все още има някаква надежда за спасение чрез интензивна баня във вода със стайна температура, към която са прибавени една-две капки веро или друг измиващ препарат.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 22:06:15 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.8.11 Адиантум, богородичен косъм, венерини коси - Adiantum http://cvetq.eu/news.php?item.7.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Polipodiaceae (папратови)
Родина: Южна Америка

Растението е многогодишно. За отглеждане в стая препоръчваме А. macrophyllumy. Растението е изключително красиво със своите пересто разделени нежни листа на кафяво-черни и лъскави като лакирани дръжки, но то е извънредно чувствително.

Видове:
- Adiantum capillus–veneris – класическите Венерини коси със светлозелени листа, разположени по черни гъвкави дръжки с дължина до 30 см.
- Adiantum polifilum – е най-едрия вид с големи корени и стъбла с дължина около метър, а неговите черни твърди дръжки са покрити със симетрични малки листенца.
- Adiantum raddiantum – има черни стъбла и многочислени светлозелени листа.

Място
Адиантумът трябва да се държи на топло и светло, но в никакъв случай слънчево място. Растението изисква висока влажност на въздуха; през лятото 20-25 °С, през зимата не по-студено от 10°С.

Грижи
Венерините коси трябва да се поддържа сравнително влажно като се полива само с филтрирана, затоплена вода. Тори се през две седмици от пролетта до есента. През април или май по-големите растения се пресаждат в градинска пръст с прибавка на торф и пясък.

Размножаване
Размножава се чрез делене.

Съвет на градинаря
Папратта Венерини коси е извънредно чувствителна. За да се развива добре, винаги поливайте растението с мека вода. Най-добре е за поливките да използвате филтърната лейка AquaFlor.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 21:50:12 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.7.11 Аглаонема “Сребърна царица” - Agloanema crispum “Silver Queen” http://cvetq.eu/news.php?item.6.11

Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Агасеае (змиярникови)
Родина: Индонезия, Малайзия

Издръжливото, непретенциозно растение се отглежда много добре на по-тьмни места. При минимална потребност от светлина, възлизаща на около 300-500 лукса, рисунъкът на декоративните листа се запазва. Листното растение се предлага според вида със сре-бърносиви, на бяложълти петна или шарени листа. При оптимални грижи през пролетта се образува кочан с бяла обвивка, подобно на калата. Ако имате късмет, по-късно ще узреят червени или оранжеви плодчета. Растението обича компанията на други цветя. Аглаонемата е растение, което подобрява въздуха в помещението, и това е доказано. Особено често се среща А. commutatum, която има много варианти.

Някой видове:

Aglaonema brevispathum
Aglaonema commutatum
Aglaonema costatum
Aglaonema crispum
Aglaonema flemingianum
Aglaonema fumeum
Aglaonema hookerianum
Aglaonema nebulosum
Aglaonema nitidum
Aglaonema oblongifolium
Aglaonema pictum
Aglaonema roebelinii
Aglaonema rotundum
Aglaonema Silver Queen
Aglaonema siamense
Aglaonema simplex

Място
Растението обича топли стаи, където целогодишно се поддържа температура около 18-24°С. Поставя се на сянка или полусянка. За зеленолистните форми мястото може да бъде по-тъмно, отколкото за пъс-тролистните. Аглаонсмата не понася нито слънце, нито промяна на мястото. Пазете я най-вече от течение и студ.

Грижи
По време на растежа поливайте обилно с темперирана, по възможност мека вода; през зимата поливането е по-пестеливо. Важна за растението е високата влажност на въздуха. Освен непрякото пръскане на цветовете е добре от време на време да ги изтривате от прахта. Тори се от март до август на всеки 14 дни. Пресажда се само когато е нужно в рохка-ва и много пропусклива хумусна почва. Подгизването на почвата вреди на месестите корени.

Размножаване:
Размножава се през пролетта и лятото чрез резници. Резниците се потапят във вода и се трябва да се образуват добри корени. Засадете я в малка саксиика.

Съвет на градинаря
Всички части на растението са отровни.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 21:40:03 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.6.11 Агапантус, декоративна лилия - Agapanthus http://cvetq.eu/news.php?item.5.10

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: Южна Африка

Агапантусът расте много бързо и за стайно отглеждане са подходящи само младите растения. Съцветието е овално, с нежни сини или бели цветове, подобни на камбанки, и стои върху дълга дръжка.

Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.

Място
През лятото това растение предпочита светло, топло и слънчево място. През зимата също има нужда от светлина, но температурата трябва да е между 1 и 3 С. Растението има нужда от студ, за да цъфти добре през следващата година.

Грижи
Агапантусът обича много вода. Преди следващото поливане обаче почвата трябва да изсъхне почти напълно. Подходящото време за пресаждане е от февруари до април. Използвайте градинска пръст смесена с много глина.

Размножаване
Прави се чрез разделяне, но не е много лесно.

Съвет на градинаря
Ако липсва светлина, растението може да бъде нападнато от вредители.

]]> ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 21:29:40 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.5.10 Авокадо - Persea americana http://cvetq.eu/news.php?item.4.11

Цъфтеж: декоративно-листно
растение Семейство: Lauraceae (лаврови)
Родина: Сев. и Южна Америка

Авокадото рядко се предлага в магазините за цветя, но може да се развъди безплатно от всеки. Докато в своята родина с тропически климат дървото достига 20м височина, в стаята декоративно-листното растение израства на около един метър.

Отглеждане в домашни условия:
Като растение много рядко ще срещнете авокадото в някой цветарски магазин, поради тази причина повечето любители го отглеждат от костилка. Авокадото се чувства добре на светло, слънчево място, което е защитено от ветрове. Ако има достатъчно пространство и добра осветеност, може успешно да се отглежда като декоративно стайно растение, но без да цъфти – в домашни условия това е почти непостижимо. Авокадото расте бързо, добре е саксията, в която е засадено да е с по-голям размер, тъй като развива голяма кореновата система.

Място
Мястото на авокадото трябва да е светло и слънчево, с висока влажност на въздуха. То може да остава целогодишно в стаята. През лятото понася добре нормалната стайна температура, през зимата по възможност трябва да се държи на по-хладно, 10-12°С биха били идеалният вариант; презимуването на твърде топло място може да доведе до окапване на листата.

Грижи
Полива се обилно и се оросява с приятно топла филтрирана вода. През зимата растението се поддържа с минимално подаване на вода. По време на вегетационния период трябва през две седмици да го подхранвате с течен тор. Пре-саждансто се извършва през пролетта в градинска пръст, към която е прибавена шина.

Размножаване
С помощта на три клечки за зъби костилката на авокадото се поставя върху чаша с вода, така че наченките на коренчетата да докосват водата. Сега следва да проявите малко търпение, тъй като могат да минат месеци, докато костилката се раздели и от нея покълне зародишът.

Съвет на градинаря
Важно при покарването: стъблото трябва да е изправено, а малките коренчета да опират във водата.

]]> СТАЙНИ (САКСИЙНИ) ЦВЕТЯ gradinar Sat, 07 Jul 2012 19:52:11 +0300 http://cvetq.eu/news.php?item.4.11